В социалните мрежи периодично популярност набират публикации - сравнения на цените на храни, стоки и услуги в България преди и след промените, които след себе си водят до ожесточени спорове и обиди сред потребителите, както и стотици споделяния.

"Статистика – за плачещи и днес по Тошовото време" е озаглавена една от тях, публикувана в началото на месеца и разпространена над хиляда пъти. 

В табличен вид в нея са проследени стойностите на средната работна заплата през 1984 година и четири десетилетия по-късно, т.е. през 2024-а.

Нейният автор, който обаче не е посочен, успява да изчисли колко литра бензин и мляко, както и колко килограма свинско месо и брой хлябове, а също и колко киловатчаса електроенергия, сме могли да си позволим спрямо въпросната надница.

Въпреки липсата на уточнения за кои видове пшенични изделия или млечни продукти става дума точно, а също и от коя част на прасето е месото, казано разговорно, впечатление прави и друго – сравнението на лева днес с лева от преди.

Подобен е и случаят с появяващата се периодично картинка в социалните мрежи, изобразяваща бензиностанция от преди близо половин век, пред която на опашка чакат автомобили, придружена от напомняне за "цената на бензина у нас", но в стотинки.

Така в края на януари напомненянето на цените на различните видове горива, част от които вече не могат да бъдат открити в безнзиновите колонки из страната, заживя нов живот, споделено десетки пъти, заедно с призива "Всеки може да сравни преди и сега ...".

От екипа на "БНР-Проверка на факти" решихме да се включим, но като уточним как е коректно да правим сравнения между стойностите днес на една стока или услуга спрямо тези преди.

За целта се свързахме с експерти – един от икономистите-статистици, които наскоро издадоха изследване, което проследява реалните доходи и покупателната способност на българите в рамките на три периода – Комунизъм (1948-1989 година), Преход към пазарна икономика (1990-2002 година) и Период на европейска интеграция (от 2003 година до наши дни).

"Живеем в съвсем различно време - пазарите са различни, икономиката е отворена. Преживяхме огромни инфлационни процеси и имаме спомени за тях, така че няма как да сравняваме лева от миналото с лева от днес", подчета в интервю за рубриката доцент Ралица Ганева от Софийския университет "Свети Климент Охридски".

"Ако ние искаме да сравняваме миналото със съвремието е хубаво да избягваме сравнения от рода на "какво можех да си купя с едно левче преди и какво мога да си купя с едно левче днес" - просто не са едни и същи левовете, не е едно и също времето. Хубавото на тези години е, че за дълги периоди цените бяха фиксирани и другото хубаво е, че има документи, официални публикации с тези цени, така че човек не може да се заблуди. Много често в публикациите, които виждам има несъвсем коректни данни и изводи, които се правят на база на тези данни".

"В общия случай, което, разбира се, го прави валидно и за горивата, ще кажа следното: да сравняваме 1 лев от 1984-а година с 1 лев от 2024-а година не е коректно", посочи доцентът в коментар на първата публикация със сравнения:

"Това, че валутата носи същото име, не означава, че ние боравим с една и съща валута. Имаме смяна на парите през 1999 година, когато махнахме три нули отвсякъде - от цени, от банкноти, от заплати. И въпреки, че повечето хората са с усещане, че това неозначава, че сме си сменили валутата, напрактика ние сме я сменили. Неслучайно и новото наименование, т.е. новият код, по който наричаме българския лев е BGN, а старият беше BGL. Не може така директно да се сравняват цени от едно време", категоричен е експертът, напомняйки, че страната ни сменя своята валута четири пъти за половин век.

"За да се ориентирате само ще кажа, че без да отчитаме инфлацията, ако средната заплата в София днес е около 3 000 лева, ако нямаше деноминация, то средната заплата щеше да е 3 000 000 лева, а средна заплата от 200 лева 1984-а с ония левове означава, че в днешните ни пари това са 20 стотинки. Това мисля, че много ясно показва колко трудно е директно да се сравняваме и ето защо най-добрият начин да се сравнява това, което е било преди с това, което е днес, е да се гледа покупателната способност на доходите", посъветва доцент Ралица Ганева хората как сами коректно да изчислят дали тиражирани в социалните мрежи данни и сравнения са точни и дори верни.

В своето съвместно изследване с доцент Калоян Ганев и професор Мартин Иванов, озаглавено "Реални цени, реални доходи и покупателна способност през комунизма, прехода и европейската интеграция", те проследяват стойностите на няколко хранителни стоки, както и на алкохола като използват официалните данни, публикувани от Националния осигурителен институт, Централното статистическо управление и Националния статистически институт.

От миналата година НСИ разполага и с обновена дигитална библиотека, част от която са статистически годишници, в които са поместени и цените на богата гама от стоки и услуги в годините.

Сравненията обаче, са трудни, не само, защото в годините назад не е имало единен индекс, както каза за БНР доцент Ралица Ганева, но и защото информацията за някои периоди е по-трудно да бъде открита:

"Първите години на новата икономика на комунистическия режим, статистически годишници умишлено не са издавани в началото на 50-те. Преразказано на нашия екип от свидетели на времето е, че тогава не са публикували нищо официално, защото се изчаквали да достигнем американците и западноевропейците, за да ги изненадаме с напредъка. След ВСВ до средата на 80-те има откъслячни данни, но ние намерихме архивни документи, които са за служебно ползване и успяхме да върнем лентата назад максимално".

"И другият период, който се оказа много труден е точно началото на Прехода, защото информацията за 1989-а е трябвало да бъде публикувана 1990-1991 година, но тогава настъпват промени и малко са пропуснали детайлното публикуване", добави експертът, както и уточи, че в България има данни за цените и потреблението на домакинстраната от 1750 година насетне, тъй като статистиката ни след Освобождението е една от най-развитите в Европа.

Въпреки това в изданията, които периодично препубликуват статии за стойностите на горивото през 1969 година, липсва коректно посочен първоизточник на тези данни.