Чавдар Найденов „Като бивш британски дипломат на Балканите съм силно загрижен, че сегашните предложения за Косово са сигурен път към нови кръвопролития. Те, както и привидните гаранции за сърбите в Косово, за които контактната група и албанските лидери там твърдят, че ще бъдат в сила не повече от три години, не дават никаква увереност на малцинствата. А ЕС няма да разполага и със сегашните пълномощия на мисията на ООН. Така Съюзът ще бъде безсилен да се справи с криминалните банди, които превърнаха Косово в главен център на контрабанда на хероин и хора в Европа.“ Това предупреждение на Джеймс Дансър беше публикувано във „Файненшъл таймс“ през май т.г. Сега Хашим Тачи обещава, че на 10 декември Косово ще осъмне независимо. Което най-вероятно ще стане. Най-вече като се има предвид, че още през юни президентът Буш заяви, че ако до края на годината Прищина едностранно обяви независимост, САЩ ще я признаят. По неофициални сведения Великобритания и Франция силно настояват за същото и 25 от 27-те членки вече са дали съгласието си. Позицията на България като шарка на тапети Първоначално най-несъгласни бяха Кипър, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия. Защо? Първо, имат малцинства. Второ, намират се близко до територията, за която става дума. И България се намира там, но засега успешно се слива с шарката на тапетите. Позицията на тези страни обаче се дължи не само на егоистични подбуди. Проблемът не е там, че сърбите ще бъдат лишени от любимото си Косово поле. Проблемът е, че по този начин в Косово ще бъде легитимиран елит и което е по-лошото, път на развитие, който неизбежно ще доведе до конфликти в региона. Какво имаме налице в Косово, ако се абстрахираме от външните влияния? Общество с кланова структура, базиращо се на натурален тип земеделие, плюс елит, който предпочита да бъде пръв на село, а не последен в Рим и който с политиката си законсервира анахроничните социални форми. Това е взривоопасна смес, която няма как да не гръмне. И наистина периодично гърми. Откъде започва косоварският проблем? Като правило бива игнориран фактът, че гъстотата на населението в областта е 220 души на кв./км, близка до тази в Холандия и една от най-високите в Европа. И че процентът на косоварите за периода 1945 – 1991 година е скочил от 68 на 90%. Ако растежът продължи с тези темпове, според някои прогнози до 2050 г. косовските албанци може да достигнат 4,5 милиона. (А българите примерно - 5,5 милиона). Четвърта по сила мафия в света В демографския взрив, взет сам по себе си, няма нищо лошо. Но в случая става дума за общество, основаващо се на разширеното семейство (аналогично на някогашната наша задруга), със споделена собственост, приспособено към натурално земеделие. То естествено надгражда над себе си клановете (наричани „фис“), а такъв род „надстройка“ е трудно съвместима с върховенството на закона, затова пък става основа за 4-ата по сила мафия в света. То цени многодетството, поради което при наличието на съвременна медицина и ниска детска смъртност осъществява демографска експанзия. Проблемът е, че тя, не намирайки отдушник в нови работни места в индустрията (такава почти липсва), поражда неутолим глад за земя. Оттук идва мотивът да бъдат изтласквани съседите - както сърби, така и всички не-албанци. Примитивен римейк от ХIХ век След войната от 1999 г. на власт в Косово дойде елит, който експлоатира това напрежение, канализирайки го по посока на национализъм - примитивен римейк на национализмите от ХIХ век. И с това ролята му се изчерпва. Какъв е резултът? 8 години след дефакто освобождението от Белград двумилионно Косово има БВП от само 1900 млн. евро, от които 624 млн., т.е. една трета са чуждестранна помощ. Трансферите от емигранти обхващат 13% от приходите в икономиката, а чуждестранната помощ – 34%. През 2004 г. дефицитът в търговския баланс беше близо 70% от БВП. Т.е. Косово живее в огромна степен на чужда издръжка. Същевременно 45% от населението са бедни и оцеляват с по-малко от 43 евро месечно; още 18% се намират в риск. Тези, които живеят що-годе нормално и не са заети в криминалния сектор, го постигат благодарение на помощи от роднини в чужбина. Най-сетне и там усетиха поскъпването на храните, и там хлябът от август досега скочи от 0,25 евро на 0,5 евро. Кризата е очевидна. И сега противно на всякаква логика се очаква суверенитетът да се справи с нея. Но, първо, задоволяването на националистически комплекси не решава икономически проблеми. Справка – постколониална Африка. И второ, в случая се предписва още по-голяма доза тъкмо от лекарството, което я предизвика. Какво ще се промени с независимостта? Дефакто и досега Косово беше независимо от Белград и зависимо от мисията на ООН. И каква беше ефикасността й? Тя например обяви „нулева толерантност“ на корупцията и престъпността. В резултат премиер стана Хашим Тачи, чиито фис контролира контрабандата на оръжие, наркотици, цигари, горива и женска плът в Дреница, пътищата към Македония и Черна Гора. То не че е имало голям избор - кланът на доскорошния министър-председател Рамуш Харадинай (в момента в Хага) владее Печ и Джаковица, пътя и контрабандата към Албания. Така че отсега може да се каже – кризата ще продължи да се възпроизвежда. И какво ще каже тогава Тачи? Ще каже: „Хлябът е скъп защото още не сме се възсъединили с Албания“. Вариант: „защото нашите поробени братя в Македония страдат“. С пълно основание авторитетният Ди Велт писа, че „тези избори не са краят на кризата в Косово, а само преход към тежък конфликт, който може да е също така кървав и чиито последици няма да се ограничат с Балканите“. В разрез с официалната позиция на Германия. Но изцяло в съгласие със здравия разум.