Иван Бедров Всяка сутрин стъпвам по тротоара на една малка софийска уличка по пътя си към работното място. Пътят ми е толкова познат, че вече забелязвам дори и кучето, което се е преместило от едната към другата страна на дървото. Забелязвам и всяка нова дупка. Преди малко повече от месец забелязах и група млади мъже, подпрени на кирки. На следващия ден пак бяха там, а тротоарът беше разкопан. Така беше няколко поредни сутрини. След тях останаха бутилки от бира и подновен участък от тротоара. И подредени накриво, докарани от някъде стари плочи. Ремонтът на тротоара приключи. Крив, ама нов! Реакциите на съседите се разделиха по признака на любовта. Който обича Бойко, сияеше: „За първи път от толкова години! По-добре малко, отколкото нищо!“. А който пък не обича Бойко, мърмореше: „Гледат да ни излъжат преди изборите! Я издържи месец този тротоар, я не издържи!“. Първите бяха прави. Наистина от дълги години този тротоар не бе ремонтиран. За съжаление и вторите се оказаха прави. Днес части от тротоара ги няма. Не се виждат в тъмните ями, които се появиха след дъждовните дни. Останалите плочи са на парчета. Тротоарът изглежда по-зле отпреди ремонта. Парите обаче вече са изхарчени. Виновни няма. И тази случка със сигурност не е единствената подобна. Темата за това как общините и държавата харчат нашите пари вероятно не ни интересува. Вероятно много по-важните теми са „кой е естественият лидер на десницата“, „лява ли е политиката на левицата“ и „кой е истинският победител на изборите“. А къде са парите? За тротоарчето вероятно са били изхарчени по-малко от хиляда лева. За опаковането и пътешествията на боклука обаче са били изхарчени някакви си стотина милиона. Защото преди две години сметището в Суходол бе затворено и боклукът си нямаше място в София. Сега обаче сметището предстои да бъде отворено. И затварянето, и отварянето са дело на Столичната община. И стотината милиона левчета са изхарчени от същата община. Познайте тя от кого ги е взела. Част от парите са от данъците и на жителите на квартал Суходол. Те са два пъти ощастливени. И ограбени, и излъгани. Първо сметището бе обявено за затворено и милионите започнаха да изтичат за турнето на боклука. Две години по-късно сметището бе обявено за „неизчерпано“. Т.е. общината сама призна, че не е имало смисъл да похарчи тези милиони. Няма здрав разум, който да приеме всичко това за нормално. В България има много пари. И много от тях се харчат по ужасяващ начин. И ще продължава да бъде така, докато гражданите не започнат да мислят в числа и да се интересуват как е изхарчен всеки техен лев. И докато не започнат да изискват от властимащите повече прозрачност. Дотогава левчетата ни ще отиват за необмислени действия, за заплати на некадърни чиновници, за комисиони за техните началници. Наскоро бе публикувано изследване, според което в една трета от общините в България само един служител говори английски език. Този факт е достатъчно стряскащ. Вече не можеш да започнеш работа нито като продавач в мол, нито като касиер в бензиностанция, ако не говориш поне малко английски. Да работиш в общината обаче може. Защото заплатите в общините ги плащаме ние, а на нас не ни пука къде отиват парите ни. Докога?