При нови предсрочни избори Румен Радев няма да изпусне последния влак. Той ще успее да даде политическа форма на половин до един милион души, които не могат да понасят ситуацията и няма за кого да гласуват

Три дни преди избори 2 в 1 разговаряме със социолога Андрей Райчев.

- Ще се повтори ли предсрочният вот, господин Райчев? От една страна политическите сили рискуват да се навлекат гнева на избирателите, да свалят избирателната активност до санитарен минимум, от друга обаче няма ясно заявена формула за правителство.

- Не мисля, че ще се повтори, защото се изменя електоралната картина.
През тази кампания се играе само на една врата. Има само една тема и нищо друго – колко лоши са ПП.
Самите те дълго време не осъзнаваха какво им се случва и не можеха да реагират адекватно, но, така или иначе, извън темата за ПП не виждам никакъв друг обсъден въпрос. Не е обсъдена Зелената сделка, не са обсъдени мигрантите, Украйна или ковида.
Мога да изброявам още. Не се обсъди Слави Трифонов, не се „Възраждане“, БСП, ГЕРБ, донякъде само се обсъжда ДПС, доколкото от ПП и ДБ стрелят по Пеевски. Но пак не се обсъжда, а само се казва: Пеевски е лош.

Смешният плакат, който те сложиха с Денков срещу Пеевски и Борисов, може да е политически наивен, но е точен – това е въпросът, който се обсъжда. Въпросът кой е по-търпим. Отговорът на избирателите е, че Борисов е по-търпим. Че ГЕРБ може да управлява по-добре от ПП. Подчертавам – ПП, а не ДБ. Борисов пази като зеница на окото си отношенията с Христо Иванов.

- Нуждае ли се Борисов от легитимацията на демократичната общност и персонално от Христо Иванов?

- Мълчаливият диалог, който се води между двете главни фигури – Борисов и Христо Иванов, е следният. Иванов казва: С теб – да, с Пеевски – не, или с ГЕРБ може, с ДПС не може. А Борисов произнася, пак мълчаливо: С вас може, с ПП не може.
Абсурдна е ситуацията, при която главните противници нямат нищо против един друг, но критикуват главните съюзници на своите партньори-врагове. Това е голям парадокс и по тази причина всички се чудят ще стане ли сглобка.

- Ще стане ли?

- Ако ме питате мен, трябва да им е изпила чавка мозъка, за да направят сглобка. Абсурд! Това ще доведе до спазъм в народната душа.

- Тогава?

- Виждам два варианта, които - подчертавам, са резултат на шахматен анализ. Нямам информация. Гледам само как играят двама гросмайстори и се опитвам да предвидя възможните ходове.
Това, което виждам като стратегия на Борисов, ще бъде опит за правителство на малцинството. Посланието му е „подкрепете ме без коалиция“.

По някои теми ГЕРБ-СДС ще гласуват с ДПС, по други – с хората на Слави Трифонов, понякога – на Христо Иванов.
Втори вариант – Христо Иванов се връща към старата си идея за техническо правителство, нещо като служебно правителство на  парламента. Това беше неговата начална идея, но не можа да я осъществи, не защото имаше съпротива от Борисов или Пеевски, а защото имаше съпротива от ПП.

Техническо правителство с подкрепа на парламента не е много приятно нещо, но е политическа идея, вместо която получихме кабинет с 35 депутати. ПП фалират не защото са лоши. Аз не виждам голям корупционен скандал, нищо че ги упрекват. Аз виждам само едно – те са изяли повече власт, отколкото могат да глътнат. Затова в момента страдат и падат.

Защо е възможно, според мен, правителство тип "Главчев", но с подкрепата на парламента? Защото ситуацията е временна. А е временна заради войната в Украйна, която няма да продължи вечно, рано или късно ще има развръзка.

Преобладаващ дял българи не са на страната на Украйна. Те мислят, че тази война трябва да завърши с договор, че земите, където живеят руснаци, трябва да се дадат на Русия, че трябва да се разреши руският език и т.н. Но нашето правителство не може да се държи по същия начин, защото ще счупим и НАТО, и ЕС.
Това е страшно противоречие – управление не толкова насила, колкото против преобладаващото мнение. Другояче казано, българският народ седи на позицията „аз имам мнение, но не съм съгласен с него“. И това не се променя, независимо какво се говори и независимо че темата за Украйна се лее по цял ден от телевизора.

Към това непроменящо се мнение се добавя още едно отчайващо нещо. В момента Европа изтъква три постижения – украинската война, Зелената сделка и справянето с ковида. Българинът оценява и трите като провали!

Не говорим за спор по въпроса, а за диаметрално противоположни позиции. Брюксел вее байраци заради тези три победи, а българите смятат и трите за боклук, за глупости, които ЕС е сътворил.
От гигантското противоречие, което очертах, следва, че ние сме във временна ситуация. Войната ще свърши, американските избори – също, в Европа ще се стабилизира някаква – ще видим каква – конфигурация. Дай Боже, всички тези фактори да станат реалност по-бързо, но може да отнеме и повече време. Затова не може да се направи ясна фигура на власт. Колкото и да се учудва някой, Христо Иванов е прав. Без да се карат с президента, трябва да се направи по-стабилно правителство от смислени, а не случайно подбрани хора. Говорим за кабинет, който да управлява около година, правителство тип "Денков", но не самият Денков и не ПП-тата, които поискаха да управляват без да има условия да управляват.

- В кампанията набра скорост следният въпрос: ако ГЕРБ и ДПС получат достатъчно гласове за коалиционно правителство, ще направят ли съюз сами? Какво възпрепятства подобен сценарий според Вас? Може ли да има протести?

- Борисов се сдържа не заради протестите, защото протести едва ли ще има. Причината е, че подобен съюз ще удари герберите в самото сърце. Ще удари не Бойко Борисов, а 500 000 души. За партньори ги приемат, но за коалиция – не.
Що се отнася до протестите, Иванов, обосновавайки своята позиция, че трябва сътрудничество с ГЕРБ и ДПС, го каза. Той се пита ще има ли революция и отговаря, че не. В преразказ: „Ако някой от вас мисли друго, дайте да я правим. Но няма да има и затова или трябва да седим в ъгъла и да хленчим, или да се договаряме с лошите.“

Това беше неговата позиция. Сега аз ще ви кажа защо според мен няма да избухне революция.
Иванов си представя, че десните избухват и бърка. Избухването срещу Борисов, Пеевски и Гешев през 2020 година беше ляво-дясно. То се състоя, защото се съединиха лявото и дясното. Затова въпросът е ще се съединят ли пак? Не. По много причини, но не. Поради ръководството на лявото, поради капризите на дясното... Те не можели с тези хора. Добре, като не можеш, ще седиш и ще слушаш.

- Какви рискове съдържат едни нови предсрочни избори?

- Не виждам особени рискове, освен че, според мен, Румен Радев този път няма да изпусне последния влак. Появата на Радев ще доведе до половинмилионна партия и това го казвам като абсолютен минимум. Това даже няма да е партия. Той ще успее да даде политическа форма на половин до един милион души, които не могат да понасят ситуацията и няма за кого да гласуват.

- Това, предполагам, отговаря и на следния въпрос: ако се стигне до още едни предсрочни избори, може ли това да даде тласък за ясна президентска партия?

- Няма да е президентска партия, а партията на бившия президент. Това ще е президент, слязъл от власт. Илияна Йотова ще довърши мандата. ПП и ДБ може да мислят, че Радев им пречи да живеят, но Илияна Йотова решително ще бъде по-силовата по отношение на тях.

- Изявленията от страна на представители на ГЕРБ, че Бойко Борисов трябва отново да стане премиер, ни заливат като лавина. Реалистично ли е подобно развитие? Или е част от игра, където тръгваш с високи залози?

- Първо е част от една минала игра – за окончателната легитимация. Само си представете какво би се случило преди четири години, ако някой в някое телевизионно студио каже, че пак ще предложим Бойко Борисов за премиер. Ще го изгонят от студиото!
Сега не наблюдаваме нищо подобно. Това е доиграване на получаването на пълна легитимация, част от което е и фактът, че Урсула фон дер Лайен пристигна при Борисов, не при Христо Иванов. Десните медии, впрочем, не отразиха посещението. Легитимацията приключи.
Второ, разбира се, че ако ще преговаряш, трябва да отидеш на най-високата първа цена и в случая тя се казва „Бойко Борисов – премиер“. Ако, например, преговаряш за апартамент, отиваш и казваш : „Това струва два милиона лева“. И ако не те изгонят от стаята, имаш шанс да вземеш един милион за нещо, което я струва половин милион, я не.

- Виждаме, че Борисов се държи като изпран, но...

- Не, не, чакайте. Той е изпран. Борисов не е под атака на Съединените щати по външно-политически теми и на всичко отгоре чака евентуално Тръмп, с когото се познава лично и е в добри отношения. Ръководството на Европа и на неговата партия му дойде на гости. Белгия пък организира среща на посланиците от страните на ЕС с Пеевски.

Борисов е изпран. Край! Който иска да организира нещо срещу него, ще трябва да чака много, много време и променена обстановка. Представяте ли сега някой да каже, че Борисов трябва да влезе в затвора, след като вчера му е бил на гости. Актуалният въпрос е дали ще иска да си прокара правителство на малцинството или това е рубеж за пазарене.

- Раздяла между ПП и ДБ дали е възможна? Христо Иванов изцяло липсваше в началото на кампанията, после се появи.

- Христо Иванов е доволен от ситуацията, при която цялата буря върви срещу ПП.
ПП беше два пъти, да не кажа три пъти по-голяма от „Да, България“. А той има нужда от ПП като сателит. Не му трябва раздяла. Трябва му ПП, което той да може да употребява. Главната пречка за това употребяване беше много проста – те са огромни, а той е малък. Вярно, много твърд, с особена партия, добре и интересно сглобена, но със сигурност малка. Ако те си намалят размера, ще си намалят и претенциите. Това му е простата логика.

- Щом заговорим за президента, веднага изпъква въпросът за мира и войната, за Русия, Украйна и Запада? Как си обяснявате позицията на Радев, която е в разрез с тази на водещите западни лидери?

- Не на всички западни лидери. На Орбан - не, на Тръмп – също. Ще ви кажа цяла серия лидери, започвайки с Льо Пен, минавайки през Италия и Салвини, през „Алтернатива за Германия“. Ще ми кажете, че това е разнопосочно..

- Ще кажа, че става дума за единна позиция на брюкселския елит. Там разминавания не се забелязват.

- Да, така е. Президентът мина на позиция, която в момента е слабата, опозиционната, но която много отчетливо започна да консолидира милиони хора. Ето как изглежда позицията на президентството в преразказ: „Вие ми казахте, че ще победите, аз още тогава ви питах какво значи победа. Вие казахте, как какво, да върнат всички територии. Едва ли не да влязат в Москва... Аз ви казах, че нямате военна сила да го направите и сега се видя, че съм прав. Едва крепите фронта. А месомелачката глътна половин милион души. Ако продължи, може да глътне повече, може да премине и в ядрена. Сега ви казвам същото – победа няма и щом няма победа, има преговори. Щом има преговори, има отстъпки. Защото преговори, при които ние казваме на Путин какво да направи са невъзможни. А щом има отстъпки, трябва да прекратим антируската истерия и да започнем да мислим за Русия като за някаква приемлива, колкото и да е трудно.“

Аз не виждам нито една пукнатина в тази позиция на Радев. Тя е вярна от първата до последната буква. Той не говори как трябва да изглежда мира, а да отидем и да заявим позиция, че войната трябва да спре и да започнем да строим мир.

Мирът като лозунг е много силно нещо. Много силно! Народите са страшно чувствителни на тема мир. Радев, и не само той, и Салвини, и Орбан, и Льо Пен са на тази позиция. Това са сериозни хора! Не са нито дребни, нито са фашисти, подобни определения са глупави.
В Европа въпросът за мира набъбва и опитът да се разкаже, че това е хибридна пропаганда на Путин е типичният комунистически опит, който казваше, че, например, цената на лука се покачва заради зловредната пропаганда на Запада. Да, но народът е недоволен не защото Западът говори по радиото, а защото е недоволен. Сега западните държави влизат в същата клопка.

- Оптимист ли сте, че ще се седне на масата на преговорите?

- На Европа не се надявам. Лидерите й се набутаха в тежък капан и ще държат това исо, докато не се смени сегашното ръководство.
Но президентът Байдън изглежда прави завой. Напоследък започна да говори, че Украйна може да не влезе в НАТО след войната и това може да означава подготовка за преговори. Може да означава контакти, първи стъпки за комуникация, сближаване, тест дали би могло нещо да стане.
В същото време има обаче и ескалационен процес.

От огромна ескалация е заинтересован един единствен човек – Зеленски. Не Украйна, а Зеленски и неговите съдружници. Те губят политически. Бъдеще след мир те нямат. Оттук те много приличат на „Хамас“ и ще кажа по какво. „Хамас“ нападна Израел, не за да го победи, а защото беше сигурен, че арабите – главно саудитите и египтяните, ще се присъединят. Те искаха да срутят мирния процес. Зеленски се опитва да ескалира конфликта, защото неговото бъдеще минава само през ескалация. Той иска да подлуди от гняв Европа и главно Америка. Не ми се вярва да го постигне. Американците са прагматични хора.

- Да се надяваме, че и в Москва ще проявят разум.

- Има го и този елемент. Путин има сериозни неприятности и с армията. Първата беше с Пригожин и неговата бандитска групировка, където се замеси и Суровикин. После имаше неприятности с Шойгу, когото махна, и арестува двама негови заместници за корупция.
Има неприятности с ген. Иван Попов, който е представител на съвсем друг, трети клон в армията. Той е генерал с висок морал. Руските журналисти, колкото и да под похлупак, поставят и поставят въпроса какво става с този човек.
Тоест, има три вида проблеми. Мирът би му решил въпросите, но има и вариант, при който ескалацията решава въпросите. А ескалацията е тактическо ядрено оръжие.

- Кога ще видим контурите на следващия международен ред, г-н Райчев?

- Че нещо се чупи, чупи се. Но в следващия международен ред главните фактори се казват Китай и Индия. Не е Русия. Путин се нагърби да вади чужди кестени и усмивките на индийците и най-вече на китайците са все по-широки. Без нито един цент те постигнаха разклащане на международния ред. Защо му беше на Запада да вкара Русия в обятията на Китай е непонятно – там няма обятия, а клещи, и не знам как се пие мазно китайско кафе. Според мен Западът си самонанесе страшна травма и, тук с едно съм съгласен с Путин - ще мине едно поколение, докато се нормализират нещата, ако въобще може да се говори за нормализация. Мирът няма да е нормализация.
Виждам ясен стопански заход на Европа. Не виждам обаче никакъв стопански заход на Америка. Технологиите са си там, научният прогрес - също. С други думи, ще има доминация, но едва ли еднополюсна. Ще гледаме конфликти, дай Боже да не е за Тайван, защото това е изконен Китай и никой не го оспорва.
Най-вероятно ще има двуполюсен свят или двуполюсен свят плюс. Защото да се командва Индия е трудно, много трудно.