Доц. Ганчо Т. Ганчев Институт за икономика и международни отношения Две са основните идеи, на които е подчинена фискалната програма за 2008 г. Първо, фискалният излишък, който за пръв път фигурира като открита цел на бюджетната политика, второ, въвеждането на пропорционално облагане на личните доходи, известно като плосък данък. И двете идеи представляват ускоряване на движението в погрешна посока. Без дори да се спираме върху факта, който би предизвикал политически скандал във всяка друга европейска страна. Защото подобна фискална политика не съществува в нито една от предизборните програми и на трите партии от тройната коалиция. Но да се върнем върху предлагания излишък от около 3% от БВП. Това е показател, който правителството декларира, че ще се постарае да не изпълни. Тоест то официално обявява, че ще направи всичко, за да реализира още по-голям излишък. Истинското значение на този напън се разбира в контекста на управлението на държавния дълг. Както всеки интелигентен читател веднага ще се досети, държава, която реализира фискални излишъци, всъщност изплаща своя държавен дълг. А какво става с нашия държавен дълг? Към септември 2007 г. държавният дълг на България е около 11,2 млрд. лева. Само външният е около 8 млрд. Това обаче е брутният дълг. Официалните валутни резерви на страната възлизат на около 20 млрд. лева. С други думи, българското правителство превръща държавата в кредитор на Европа. Размерът на нетния кредит, който предоставяме на останалия свят, засега е от порядъка на 10% от БВП, но благодарение на правителството ще нарасне с поне още 3-4%. Тези пари са инвестирани главно в държавни ценни книжа на другите европейски държави. Получава се така, че най-бедната страна в ЕС финансира най-богатите. Това е заслуга именно на тройната коалиция. Тя успя също така за периода на управлението си успешно да премести България от предпоследното на последното място в ЕС по БВП на глава от населението. Лошо нещо ли е държавният дълг? Преди да си отговорим на въпроса, нека просто си дадем сметка, че всички богати държави имат значителни и относително постоянни като дял от БВП държавни задължения. Това им позволява да финансират важни разходи, особено инвестиции в инфраструктурата без прекомерни данъци. Българските земеделски производители и граждани може да си зададат въпроса защо по време на летните пожари в Гърция властите имаха достатъчно пари, за да компенсира пострадалите, а България не. Една от причините е, че гръцката държава разполага с финансов ресурс, в т.ч. и чрез финансовите пазари. Само България финансира други правителства Всички отговорни правителства имат държавен дълг, който, разбира се, трябва да бъде поддържан на управляемо равнище, което по критериите на еврозоната е от порядъка на 60% от БВП. Официалното обяснение на политиката на правителството е в необходимостта да се противодейства на нарастването на дефицита по текущата сметка. Едва ли е възможно по-подвеждащо и погрешно твърдение. Фискалните излишъци, реализирани от бюджета, се натрупват в пасива на „Управление емисионно“ на БНБ и се инвестират извън страната. Те биха могли да намалят дефицита по текущата сметка само и единствено ако останат на разположение на българската банкова и финансова система и бъдат използвани за финансиране на вътрешните инвестиции. Всеки студент, който има бележка по макроикономика, различна от двойка, знае, че дефицитът по текущата сметка е резултат от недостига на вътрешни спестявания, необходими за финансиране на инвестиционния процес. Следователно фискалният излишък изземва вътрешен финансов ресурс. Това може да се види от следната графика. Както се вижда от нея, дефицитът по текущата сметка и фискалният излишък нарастват паралелно. При допълнителни анализи данните от графиката показват, че увеличаването на фискалния излишък с 1% от БВП води до нарастване на дефицита по текущата сметка с около 2,7% от БВП. Фактът, че фискалният излишък се мултиплицира, не е случаен, а отразява свойството на паричната система да мултиплицира първичните парични спестявания. Външният дефицит се увеличава Така увеличаването на излишъка от 3,3% от БВП през 2006 г. до над 6% през тази година по предварителни оценки, е допринесло за влошаване на показателя външен дефицит (БВП с поне 6-процентни пункта). Към приноса на правителството трябва добавим и този на БНБ, която с увеличаването на нормата на задължителни резерви от 8 на 12% провокира намаляване на нетните чуждестранни активи на банковия сектор (казано просто, затрудняването на вътрешното финансиране пренасочи търговските банки към търсене на пари отвън), с което допринесе за още по-голямо влошаване на текущата сметка. Рязкото повишаване на дела на дефицита по текущата сметка от 15,7% през 2006 до очакваните 21% от БВП през настоящата година е изцяло заслуга на правителството и БНБ. За да не бъдем обвинени в критикарство и черногледство, ще се опитаме да дадем на правителството и БНБ съвет как да излязат от ситуацията. Единственият начин фискалният излишък да подпомогне намаляването на дефицита по текущата сметка е този излишък да не се складира в БНБ, а да се натрупва като депозити в търговските банки или в държавната Насърчителна банка. Нещо подобно направи навремето финансовият министър Милен Велчев. Това няма да намали валутния резерв, както вероятно ще си помислят българските финансисти. Напротив, ще го стабилизира, тъй като паралелно с облекчаването на вътрешното финансиране ще се съкрати относително външнотърговскияТ дефицит. С това ще нараснат и нетните чуждестранни активи на частния сектор и по обратен ред - валутните резерви. Възможни са и други решения. Плоските данъци като идея фикс Въвеждането на тази псевдонаучна доктрина, процъфтяваща в част от Източна Европа, се извършва на фона на нарастващото разочарование и натрупването на социално-икономически напрежения във всички страни, прилагащи стратегията на плоските данъци. В повечето случаи това са държави в безнадеждно икономическо положение Те се опитват чрез крайни мерки да реанимират шоково своите икономики. В държави, като Албания, Македония, Сърбия, Грузия, Молдова и дори Румъния, се говори, но в нито една плоското облагане не е реализирано. В друга група страни, към които се отнасят държавите от Прибалтика плоското облагане е част от изключително тежко данъчно бреме. То има за задача да мобилизира фискален ресурс за инвестиране в държавния сектор. България не се отнася към нито една от тези групи и въвеждането на плоско облагане е продукт на тотално икономическо объркване, подобно на политиката на фискални излишъци. За да въведе плоския данък, България може да жертва две относително успешни икономически политики. Първата е семейното подоходно облагане, целяща да обвърже решаването на демографските проблеми на страната със стимулиране на икономически активните млади семейства. Втората жертва е фискалната децентрализация - с въвеждането на плоския данък отпада възможността за преотстъпване на част от подоходния данък на общините. Плоското облагане няма да намали общото данъчно бреме - нарастват местните данъци и такси, увеличават се акцизите, нарастват осигурителните тавани. Единственият резултат е прехвърлянето на данъчното бреме във все по-голяма степен върху хората със средни и ниски доходи, тъй като правителството е решително против прилагането на необлагаем минимум. Разбира се, във фискалната програма има и положителни елементи. На първо място това е нарастването на публичните инвестиции – на фона на тоталната декапитализация на публичната инфраструктура и влошаването на екологичната обстановка в страната. Вторият положителен елемент е известното увеличаване на средствата за наука и образование. Не трябва да забравяме обаче, че тези положителни моменти не са заслуга на правителството. Увеличаването на публичните инвестиции е единственият начин да използваме остатъците от предприсъединителните и структурните фондове на ЕС. Нежеланието на фиска да финансира тези проекти се вижда дори в това, че необходимото вътрешно кофинансиране се разглежда като „разход“ за България в полза на ЕС. Що се отнася до образованието и науката, то увеличението беше извоювано на практика от българските учители, а не е следствие от реализирането на приоритетите на правителството. Бюджет 2008 ще продължи ускорено да възпроизвежда всички основни диспропорции в българската икономика. Първо това ще е диспропорцията между динамично нарастващия частен сектор и декапитализираната публична инфраструктура; между потребностите от висококвалифицирана работна сила и изоставащото образование и наука. Ще продължи да нараства структурният външен дефицит вследствие неуместните мерки по ограничаване нарастването на ефективните вътрешни спестявания. Ще се затвърди позицията на България като най-бедна страна в ЕС. Неизбежният резултат от всичко това ще бъде нестабилност на реалния сектор, ще продължи да се поддържа високо социално напрежение и да нарастват социалните диспропорции.