Георги Папакочев Намерението на властите в София да издигнат стена покрай минаващата през населения с роми квартал “Факултето” железопътна линия светкавично предизвика гневните реакции на местните жители. Те побързаха да сравнят тези планове със случката в чешкото градче Усти над Лабем през 1999 година. Аналогиите със знаковия прецедент през 1999 година в чешкия град Усти над Лабем действително са много и те недвусмислено говорят за крайните понякога ксенофобски пориви на управляващи и части от населението в посткомунистическите държави срещу ромите. Единствената разлика между Чехия и България в случая е, че преди 8 години централноевропейската държава се намираше в навечерието на приемането си в ЕС, а към края на тази година България вече е членка на съюза с десетмесечен стаж. Но какво се случи в Усти над Лабем? Още в края на 1998 година жители на квартала “Нещемнице” в севернобохемското градче Усти над Лабем успяват да внушат на местната община, че техните ромски съседи на улица “Матични” живеят шумно, изхвърлят боклуците си на улицата, държат се агресивно към съседите си и не плащат наемите за домовете си. В резултат на оплакванията районното кметство решава да издигне стена, която да раздели физически ромската част от улицата от отсрещната, населена с чехи част. Вместо планираната лека преграда уж за заглушаване на шума местните общинари решават дългата 150 метра и висока метър и осемдесет стена да бъде от солиден бетон. Дори повече, в решението е включено и изграждането на детско игрище, но не откъм ромската страна на стената, а от другата. Как реагираха чешките власти? Естествено, успоредно с острото недоволство на местните роми повечето държавници в Прага също реагират отрицателно на решението, но сред тях има и привърженици на идеята. Категорично против издигането на стената се обявяват тогавашният министър-председател Милош Земан и неговият заместник Владимир Шпидла, сега комисар по въпросите на заетостта и социалната политика в Брюксел. Тогавашният президент Вацлав Хавел пристига през декември 1998-а в града, за да увещава кмета и общинските съветници да отменят взетото решение. По думите на големия хуманист то е продиктувано от “расизъм и ксенофобия, които носят в себе си нещо убийствено и което не е белег на гражданското общество”. Напразно. На 5 и 6 юли 1999 година са издигнати първите метри от стената, като строителите са охранявани от засилени части на местната полиция. Седмица след това парламентът в Прага приема декларация, в която се изтъква, че строежът “вече не е проблем на правото, а се е превърнал в символ на състоянието на чешкото общество по отношение спазването правата на малцинствата”. Броени дни след това в Усти над Лабем се “изсипват” освен рояци чешки и чуждестранни медии и цялото ръководство на държавата воглаве с президента Хавел. Спешно от Брюксел пристига и тогавашният еврокомисар по разширяването Гюнтер Ферхойген. Той ултимативно заявява – стената вреди на имиджа на Чехия и следва да бъде премахната за не повече от седмица преди срещата на върха на ЕС в Хелзинки. Следва спешното събаряне на градежа, погълнал около 4 милиона чешки крони, чува се въздишка на облекчение в Европа и САЩ и… в интернет се появява играта “Ти застреля ли своя циганин?”. В нея целта на играещия е да убива с компютърната мишка рошавите мургави глави, изскачащи зад една стена. Играта изчезва от мрежата също толкова бързо, колкото и специалитетът “Циганско печено” от менютата на чешките ресторанти. Сега по протежение на прословутата улица “Матични” има камери на полицията, които денонощно следят за спазването на реда в квартала, а децата си поделят общата детска площадка, която все пак е изградена. Защо е нужно да се припомня всичко това? Защото намеренията за издигане на дълга почти километър стена в столичното ромско гето “Факултето” също са продиктувани от благовидния предлог за “изолиране на шумовите емисии” от минаващите влакове, за “елиминиране на нерегламентираните сметища покрай линията и постоянното преминаване на жителите през нея”, което било “в изпълнение на Директива 49 на ЕС”. И защото със сигурност тези намерения ще бъдат посрещнати с възторг от всички онези, които от няколко години са “вдигнали мерника” на размирния ромски квартал. Целият въпрос сега е с цената на какво ще бъде издигната “железопътната” стена? Ако са само милионите левове – да ги прежалиш! Но загубата ще бъде много по-голяма. Защото България ще плати веднъж за своята последователна етническа нетолерантност, втори път за поредната провокация спрямо така прехваления “български етнически модел” и трети път за окончателното съсипване на имиджа на страната като “европейски пример за подражание” на доста неспокойните Южни Балкани. В класическата сценка от Каравеловите “Българи от старо време” един от учениците на Хаджи Генчо, докато хвърля камъни по лаещото го куче, стъпва в собствената си тава с гювеч на земята. Тоест това предупреждение се съдържа не само в случая на Чехия, но и в класическата българска литература. Но кой ли да чете, камо ли да мисли…