Франция, която даде на света поне половината премиери на демокрацията, сега ни изненада с още една. Парижани масово стачкуваха срещу стачкуващите транспортни работници. Новият вид стачка е типично постмодерно явление – към класическия конфликт между профсъюзи и работодатели се включва друг – потребители срещу профсъюзи. Така в спора се появи и трета страна - обикновеният гражданин. Защото хаосът от спряното метро, блокираните влакове по гарите и загубите за бизнеса не удрят пряко в джоба ангажираните страни. И министрите, и транспортните работници, и техните лидери са на твърди заплати и дори се увличат в доказването на кой е по-най. Истинските загуби са за гражданите, които не успяват да отидат на работа и да си изкарат надницата. Както и за бизнеса, който губи работна сила. След което всичко се избива с поскъпване и данъци. Надигналите се срещу бъркотията парижани за пръв път дадоха глас на една логична, но дълго задушавана мисъл. Че е недопустимо спорещите и техните контрагенти да постигат или не постигат договорености на гърба на трети. Това е срещу самата същност на правовия ред и парижани, измислили революцията, ни показаха, че можем да се опълчим на рекета на държавата и нейните наемници. Имайте го предвид за в бъдеще, господин Вълчев и госпожо Такева. Впрочем шантажът на таксиметровите шофьори, които блокираха столицата за един цял ден, също си заслужава един френски отговор. Уви, още няма кой да влее съзнание в масите.