Нийл Бъкли, „Файненшъл таймс“ Поддръжниците на президента Владимир Путин твърдят, че Русия трябва да намери своя собствен път към демокрацията. Страната се нуждаеше от здрава ръка, за да се възстанови от хаоса, последвал икономическата криза от деветдесетте. Огромните й мащаби, културното й разнообразие и сложна история правят невъзможна бързата трансплантация на функционално копие на американската, френската или английската демокрация в държавния й организъм. Оставете ни на мира, казват кремълските умни глави. Аргументите им имат известна стойност. Ако обаче обърнем поглед към подготовката за руските парламентарни избори на 2 декември, става по-трудно да ги приемем безрезервно. Последните избори в Русия преди четири години бяха очевидно нагласени от гледна точка на достъпа до държавните медии и официална подкрепа – всичко в полза на „Единна Русия“, водещата прокремълска партия. Като цяло партиите и отделните личности, които искаха да вземат участие в изборите, все пак получиха тази възможност. От половината от общо 450 депутатски места, които се избират в едномандатни избирателни райони, 100 бяха спечелени от по-малки партии или независими кандидати. Тазгодишните избори обаче се плъзгат към стандартите на авторитарни съседки като Беларус и Казахстан. Петъчното решение на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да отмени наблюдателската си мисия в страната след проявения от Русия инат и липса на всякакво сътрудничество е ясно свидетелство за този факт. Много неща се промениха от 2003 г. насам. Русия до такава степен утежни законовите изисквания към партиите, че Кремъл на практика може да избира опонентите си – нужни са 50 000 членове само за да се регистрира партия и 200 000 подписа за допускане до участие в избори. Русия измени и прага за влизане в парламента от 5% на 7%. Ако „Единна Русия“ спечели очакваното мнозинство от две трети, резултатът ще е двупартийна Дума, в която единствената опозиция на недосегаемото мнозинство, подкрепящо Кремъл, ще са жалките останки от Комунистическата партия. Някога правителството на Путин можеше да твърди с известно основание, че обвиненията в „кривване“ от курса на демокрацията са несправедливи, тъй като страната от времето на Борис Елцин трудно би могла да се нарече пример за демократичност. Сега властта може да бъде съдена по собствените й стандарти – 2007 г. изглежда като стъпка назад даже в сравнение с 2003 г. Изтеглянето на наблюдателите от ОССЕ означава, че възприеманата като най-авторитетна организация за следене на изборния процес няма да бъде в Русия, за да го документира. Москва вече заяви, че ще съкрати общия брой на международните наблюдатели с три четвърти, а контингента на ОССЕ - от 450 на 70. Две седмици преди изборите организацията още чакаше визи за представителите си и в крайна сметка в петък взе решение да се оттегли изцяло. Иронията е, че поради безмерната популярност на Путин „Единна Русия“, чиято листа той символично оглавява, почти със сигурност би спечелила едни свободно проведени и зорко следени избори. Много от случващото се в момента е в отговор на „цветните“ революции в Украйна и Грузия. Кремъл гледа на тях като на преврати, организирани от езически съюз между западни наблюдатели, дипломати, служби за сигурност, неправителствени организации и руски олигарси в изгнание, горящи от нетърпение да приложат същия план и в Русия. В тези случаи обаче ситуацията бе различна. Непопулярни управляващи режими се опитаха да запазят властта, като манипулираха изборите – случаят в Русия днес не е такъв. Дори най-заклетите критици не вярват, че е необходимо мащабно опорочаване на изборите, за да се осигури победа на партията, подкрепяща Путин. Според тях съществува опасност някой да даде допълнително рамо на мнозинството й в парламента, а избирателната активност да бъде преувеличена, тъй като е твърде възможно триумфът на партията да бъде използван, за да се легитимира една нова политическа роля на Путин или дори конституционни промени, които да му позволят да остане президент. През септември Путин заяви пред гостуващи чуждестранни експерти, че се ангажира със създаването на „многопартийна система“ и „нормални политически партии“. Ако остане водещата фигура в страната, някой ден той може и да изпълни тази си клетва. Изборите през 2007 г. обаче изглеждат като странно и злокобно начало на промяната.