Иглика Горанова

Кабинетът оряза бонусите за чиновници, които работят с еврофондове. Новината е добра, не защото около 3000 служители няма да взимат между 3 и 6 хиляди лева допълнително над двойните си заплати всяко полугодие, а защото по същество решението е справедливо.
България не може да се похвали със сериозно усвояване на европари. В последния доклад на ЕК отпреди два месеца се казва, че размерът на усвоените европейски фондове в България е сравнително нисък. Използвали сме само една трета (488 млн. евро) от общо 1.3 млрд. евро по предприсъединителните фондове ИСПА, ФАР и САПАРД. 109 млн. евро са все още замразени, а 260 млн. евро са загубени окончателно заради изтичането на ФАР – програмата, която действаше 11 години у нас. За сравнение Румъния се справя много по-добре - тя не е усвоила само 169 млн. евро от общо 3 млрд., с които е разполагала от предприсъединителните програми.
Тази „подробност“ изобщо не попречи на предишното правителство да направи заплатите на чиновниците, които работят с еврофондове, двойни и да им дава допълнителни бонуси с мотива, че те ще избягат, ако не са добре мотивирани финансово. Решение напук на всяка пазарна логика. На всичкото отгоре допълнителните пари се плащаха не от техническа помощ по линия на ЕС, а в голямата си част от държавния бюджет, който се пълни от българските данъкоплатци. Така се стигна до парадокса бившият шеф на фонд „Земеделие“ Ализан Яхова да взима допълнителни възнаграждения в размер на 14 хил. лв. за „добре свършена работа“. А именно: големи проблеми с плащанията, скандалите с конфликт на интереси и спрени пари по САПАРД.

Държава с особености

Излезе, че държавата ни е, първо, много богата и, второ, с особен поглед върху санкции и награди. За далеч по-малки грешки във фирмите се наказва, глобява и уволнява, докато в държавните структури за гафове се награждава. Системата на „двойния аршин“ постави администрацията в изключително деликатно положение. От едната страна на барикадата се подредиха администраторите с малки заплати, които движат държавната машина, а от друга – хай чиновниците с бонуси и двойни заплати, които по ред причини и извън тях попадат в докладите на ЕС за усвояване на фондовете в графата „недостиг на административен капацитет“, конфликт на интереси и какво ли още не.
Плахите надежди от тази стъпка на кабинета са, че след ревизиите до дупка идва времето на реформите. Т. е. „Р“ вече ще го разчитаме не само като ревизия, а и като реформи. Те не опират само до бонусите на чиновниците, а и до реда в държавната машина.

Подреждане: поне 12 агенции са за закриване

Властта на няколко пъти обяви, че ще премахне дублиращите се структури, че ще закрие 10 от 11-те държавни агенции (без НОИ) и те ще бъдат трансформирани към министерствата, за да е ясно кой носи отговорност. Имаше и идеи за сливане и реформиране на изпълнителните агенции, които са близо 40 заради дублиращи функции, някои от които вече се осъществиха. Не е много ясно какво от тези идеи ще се реализира, защото реформата у нас търпи постоянни промени. Кратък преглед на предложенията сочи, че поне 12 агенции трябва да бъдат закрити. Предложения за закриване на дублиращи структури имаше и в доклад, изготвен от чужда компания, до който предишната власт, който старателно бе подминат.
Макар че кабинетът „Станишев“ обяви през 2008 г., че ще закрива 20 агенции, но някак не го направи. Заради липса на политическа воля и заради абсолютното си нежелание да се занимава с реформи в държавната администрация.

А къде е ревизията в МДААР?

Междувпрочем това беше задължение на Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР), което правеше всичко друго, но не и реформи. Най-активно се занимаваше с обществени поръчки и ударно усвояване на средства от ОПАК, по която, както се разбра, има сериозни нарушения. Какво обаче точно е правило ведомството на Николай Василев не стана ясно, защото то бе закрито. И заради това в него нямаше ревизия. Абсолютно несправедливо.