New York Times

Великобритания може би най-сетне излиза от рецесията, но мнозина анализатори виждат в това измамна надежда. Всъщност те твърдят, че местната икономика е толкова опустошена от растящите дългове и съсипаните банки, че не е изключено да последва съдбата на японското изгубено десетилетие от 90-те години.

Приликите са зловещи

Великобритания също се радваше повече от десетилетие на силен растеж, подхранван от агресивно банково кредитиране и инвестиции в сектора за имоти. Обезпокоени от паралела, британските официални лица проявиха решителност в употребата на лостовете за фискална и парична политика с надежда да избегнат продължителна стагнация и банкова криза като тези, тормозили Япония толкова години.
Някои икономически индикатори излязоха позитивни в последната седмица – скок в продажбите на имоти, спад в загубата на работни места и съживяване на износа. Според анализаторите обаче тези данни прикриват по-дълбоки и структурни недъзи. Държавният дълг набъбва, данъчната база се срива, а осакатеният банков сектор още не е показал, че може да генерира печалби чрез кредити за компании. „Очакваме ръст от 1% следващата година и 0,7% за 2011-а, казва Дъглас Макуилямс от Центъра за икономически и бизнес изследвания в Лондон. Технически погледнато, това е възстановяване, но на много слаба икономика.“
Перспективата от упорит период на стагнация в Обединеното кралство бе публично очертана и от Адам Поусън, член на Комисията за парична политика към Bank of England. Американецът, старши сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“, говори в качеството си на външен експерт по японското изгубено десетилетие. Той отбеляза, че възгледите му са негови, а не официална позиция на банката.
Те обаче идват от едно от лицата, отговорни за политиката на финансовата институция, която продължава да купува държавни облигации за милиарди лири като начин за инжектиране на ликвидност в икономиката.
„Състоянието на Обединеното кралство обезпокоително напомня вида на японската финансова система от средата на 90-те, когато икономиката на страната започна да се възстановява, но не успя да поддържа процеса, заяви Поусън. Колкото по-отблизо се вглеждате в паралела, толкова по-тревожен става той предвид концентрацията на британската банкова система в няколко основни и все още нестабилни банки, както и относително слабото развитие на алтернативни небанкови канали за достигането на капитал до нефинансовите компании.“
Поусън защити количественото облекчаване като необходима и неинфлационна мярка, но изтъкна, че огромното закупуване на държавни облигации от Bank of England (която вече притежава 30% от пуснатите книжа) е следствие от неспособността на системата да осигури кредити на бизнеса чрез емисии корпоративни облигации.
Както и в Япония, капитализацията на този сегмент от британския облигационен пазар като дял от БВП е много ниска – 0,16%, най-слабото ниво сред икономиките в Г-7 и доста зад американските 1,2%. Тази статистика отрезвява финансовата система, определяна като една от най-развитите в света. Тя очертава вероятността компаниите, зависими от все още нестабилните банки, да не получат нужния капитал, което може да доведе до ново свиване на икономиката или стагнация.
Макуилямс прогнозира, че банковото кредитиране за компаниите ще падне в идните две години.
Поусън пък твърди, че закупуването на държавни облигации от Bank of England е било неизбежно, тъй като банката е била длъжна да вкара ликвидност в пазара на корпоративни облигации.

Мрачно настроение

Все повече анализатори обаче разглеждат подхода на институцията като опасен за британските държавни финанси. Сериозността на проблема лъсна тази седмица, когато правителството отчете £11 млрд. нови задължения за октомври, с което сумата за полугодието стана £86,9 млрд., най-високата в историята на статистиката, започнала през 1946 г. Почти сигурно е, че прогнозата на кабинета за нови дългове от £175 млрд. през 2010 г. ще бъде надвишена. Бюджетният дефицит ще е около 13% от БВП, или близо два пъти, колкото средния за еврозоната.
Особено мрачно настроен е Саймън Уайт, съдружник в базираната в Лондон фирма за проучвания Variant Perception, която работи с хедж фондове и заможни физически лица. Някои от докладите й за европейските правителства се разминават с преобладаващото мнение, но песимистичната оценка за британските държавни облигации и паунда се споделя от все повече експерти.
В бележка до клиентите си тази седмица Variant повдигна възможността за дългова или валутна криза, водена от убеждението, че сриващата се данъчна база (твърде зависима от имотите, финансовите компании и богатата класа, която е с голямо данъчно бреме) ще остави правителството с недостиг на приходи и неспособно да вдигне данъците, без да унищожи растежа.
В комбинация с вече високите държавни разходи това ще доведе до дефицит над 13% от БВП, което допълнително ще накърни крехката кредитоспособност на страната. Fitch и S&P оценяват британската икономика като най-уязвимата за понижаване на рейтинга сред 20-те страни с първокласна оценка ААА.
Bank of England вече изразходва около £200 млрд. за закупуване на държавни облигации, което се равнява на около 14% от годишния БВП. Щом спре да го прави, лихвите ще скочат, което ще понижи цената на облигациите. Това може да превърне в продавачи и без това плашливите чужди инвеститори, които държат над 30% от държавните книжа.
Подобна прогноза е основана на презумпцията, че британските политици ще бъдат като японските от 90-те години и няма да проявят политическа воля да се борят с проблемите. Торите, които убедително водят в социологическите проучвания за изборите през пролетта, се заричат да редуцират държавния дълг.
Подробностите по програмата им обаче не са ясни и мнозина се опасяват, че следващото правителство няма да има достатъчно време да внесе ред. „Вероятността от дългова и валутна криза не е отчетена“, казва Уайт. Подобни събития е имало средно на всеки 15 години от 1947 г. насам, като последният случай е през 1992 г. „Ако проблемът излезе извън контрол, нещата бързо ще се влошат“, добавя той.