Стефан Тейл, сп. „Нюзуик“ Откакто през 2003 г. Революцията на розите го катапултира във властта, грузинският президент Михаил Саакашвили заема пост, на който малцина биха завидели. Огромният му списък от задачи включва съграждане на демокрация от това, което изглеждаше като провалена държава, връщане на контрола върху двата отцепнически региона, подкрепяни от Русия, спасяване на икономиката от търговското ембарго на Москва и преориентиране на Тбилиси към НАТО и Запада. И сякаш това не е достатъчно, Саакашвили провежда най-радикалния експеримент по икономическа реформа в света. Миналата седмица акробатичните упражнения на президента обаче шумно се сгромолясаха. След като шестдневните протести в столицата, организирани от дузина опозиционни партии, завършиха с улични стълкновения между демонстрантите (около 70 000) и полицейските части, той въведе извънредно положение, за да сложи край на размириците. Опозиционните лидери обвиняват Саакашвили, че управлява с диктаторски похвати, като променя изборните правила в своя полза и хвърля враговете си в затвора. Надежда за нов мандат Специални части затвориха опозиционната телевизия „Имеди“, контролирана от Бадри Патаркацишвили – милиардер олигарх с тъмно московско минало, който сега тържествено се кълне да използва цялото си състояние, за да свали Саакашвили от власт. С надеждата си за нов мандат Саакашвили, който според социологическите проучвания преди протестите се радваше на 60% подкрепа, поиска предсрочни избори. Последните развития са неочакван и трагичен обрат на една невероятна история. Когато през 2004-а 39-годишният адвокат, възпитаник на Колумбийския университет, пое управлението, годините на автокрация и граждански войни вече бяха завещали единствено корупция и престъпност на крайно бедната бивша съветска държавица, разположена във врящия регион на Кавказ. Обществените услуги се сриваха, а гражданите на тълпи напускаха страната. Новото ръководство предприе решителни мерки срещу приемането на рушвети, престъпността и свръхрегулацията, като в някои случаи стигна до крайности. Уволнени са всичките 16 000 катаджии Алчни ченгета взимат подкупи? Новият вътрешен министър уволнява всичките 16 000 пътни полицаи. Бюрокрацията спъва икономиката? Повече от 1000 разрешителни са премахнати и 40% от чиновниците са уволнени. Данъците са твърде високи? Броят им е намален от 22 на 7. Плоският данък върху доходите, който е 12%, повиши вземанията на правителството с 220 на сто. По-важното обаче е, че законът и благоприятните за потребителите данъци се превърнаха в стимул за много компании да излязат от черния пазар и да станат легитимни. Това от своя страна означава, че те са в състояние да получават кредити и инвестиции, както и да създават работни места и да стимулират икономическия растеж. Отплатата: от 2003 г. насам брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал тройно, а броят на бизнес единиците – четворно. Саакашвили се държеше като строг изпълнителен директор. Съвсем естествено обаче реформите срещнаха отпора на недоволни граждани. Част от тях, най-вече мъже на и над средна възраст, участваха в протестите миналата седмица. „Уволняват всички на възраст над 40“, казва Нугзар Жвания, 41-годишен машинист, който е сред 400-те съкратени железопътни работници. Жвания е бежанец от контролираната от Русия отцепническа провинция Абхазия и сега трябва да преживява всеки месец с чек за социални помощи на стойност 11 лари (7 долара). Много от 70 000-те демонстранти дойдоха от селата, където все още не се е усетило съкращаването на работните места, но цените на основните продукти постоянно се покачват. Младите и средната класа спечелиха Протестите обаче не са второ действие на Революцията на розите. Младите грузинци и тези от средната класа в голямата си част стояха настрана, тъй като общо взето те спечелиха от реформите. За ревностните либертарианци в кабинета на Саакашвили никоя реформа не е твърде радикална. „Когато правителството се фокусира върху дребните проблеми, това неизбежно води до лошо функциониране и корупция“, обяснява министърът на реформата Кака Бендукидзе. Въпреки протестите приватизацията бе скоростна и според международните наблюдатели забележително прозрачна и находчива (тази година правителството предложи на търг болниците в страната, но само на лица, които се ангажират да построят чисто ново болнично заведение за всяко старо, което са купили). Икономическият растеж върви със забележителните 14% за тази година, а нивата на годишните чуждестранните инвестиции са на рекордните 25 на сто от БВП. В класацията на Световната банка за благоприятни условия за бизнес, в която участват 178 държави, Грузия се изстреля от 112-о място през 2005 г. на 18-о тази, профучавайки покрай Корея, Франция и Германия. Това е най-голямото подобрение в историята на банката. Това дали Саакашвили ще успее да задържи Грузия на същия курс, ще има отражения далеч отвъд границите на страната. В политическо отношение досега Грузия бе ценен демократичен лост за Запада в регион, контролиран от Русия, Иран и автокрациите на Централна Азия. В икономически аспект успехът на страната в реформите е модел на поведение за други развиващи се държави. От стратегическа гледна точка пристанищата й на Черно море и чисто новите й тръбопроводи са единственият маршрут за износа от Централна Азия (главно петрол и газ), който заобиколя Русия и Иран. Ако експериментът на Грузия дерайлира, това ще е трагедия не само за самите грузинци, но и за целия регион.