Мартин Димитров, депутат от СДС Това е третият бюджет на правителството на тройната коалиция. Все повече хора ще задават логичния въпрос защо въпреки влизането в ЕС не живеем по-добре. Високата инфлация сероизно намали покупателната способност но хората. Най-същественият проблем на бюджет 2008 е, че не създава условия за растеж на доходите и съществува реална опасност инфлацията отново да намали покупателната способност на гражданите в България. Макрорамката В бюджета са заложени приходи за около 44.1% от прогнозирания БВП през 2008 г., което е повишение спрямо 2007 г. За настоящата година най-вероятно приходите ще са 42,8% от БВП в резултат на сериозния бюджетен излишък. Равносметката е, че държавата през 2008 г. ще събира 1,3% от БВП повече данъци. Управляващите изразиха готовност преразпределението през бюджета да не надхвърля 40% от БВП, но в проектобюджет 2008 са заложени приходи, които достигат 41,1% от БВП, без да се броят трансферите и помощите от ЕС (с тях преразпределението достига 44%). Ако се отчете и преизпълнение от 2-3% от БВП, това означава, че преразпределението отново ще надхвърли 43% от БВП през следващата година. Това е едно от най-високите нива през изминалите години. Високото преразпределение на практика означава по-нисък икономически растеж поради отрицателната връзка между размера на държавата и икономическата активност. Правителството очевидно за една година няма да изпълни обещанието за преразпределение под 40% от БВП. За обикновения човек това означава увеличаване на данъчното бреме. Няма програмно бюджетиране Смисълът на програмното бюджетиране е парите на данъкоплатците да се харчат за конкретни проекти с ясно измерими показатели за добро изпълнение. Вместо това в бюджета са записани програми като: защита на публичните финансови интереси, управление на ликвидността, повишаване качеството на живот, противодействие на престъпността и много други. Подобни термини означават едновремено всичко и нищо и обезсмислят програмните бюджети. Да не говорим, че липсват показатели за оценка на постигнатите резултати. Явно ще продължи практиката на министерствата да се раздават пари в чували и те да решават как да ги харчат. Много подходящ пример в тази насока е, че все още не е изградена информационна връзка между националната агенция по приходите и митниците. В бюджет 2008 г. отново тази мярка отсъства. Целенасочено не се изгражда ефективна система за контрол. Сбъркана представа за финансова децентрализация Правителството си представя финансовата децентрализация като даване право на общините само да увеличават данъците, но не и да ги намаляват. С промените в закона за местните данъци и такси сегашните данъчни нива се превръщат в минимален праг. Въвеждат се и тавани, които са между два и три пъти по-високи. При това положение е нормално хората да си кажат – защо ни беше финансовата самостоятелност на общините, само ни вдигнаха данъците. Още един пример за опорочаване на добра идея. Данъците Заедно с група десни икономисти вече повече от пет години настояваме за въвеждане на плосък данък в България. Преди няколко месеца внесох законопроект за 10% личен данък, като необлагаемият минимум не само че се запазва, но дори расте с инфлацията. Правителството иска да премахне необлагаемия минимум. При това положение хората с ниски доходи ще загубят, а и като цяло няма да има обществена подкрепа за реформата. Всяка добра идея може да бъде изопачена, за съжаление това е още един пример. Нараства максималният осигурителен доход Максималният осигурителен доход нараства от 1400 на 2000 лева. Тази мярка в голяма степен обезсмисля въвеждането на плосък данък и намаляването на осигурителната тежест. На практика правителството очаква човек, който изкарва 2000 лева на месец да плаща 650 лева за осигуровки. Как да очакваме съществено намаляване на сивата икономика при това положение? По този въпрос никой от тройната коалиция не можа да даде разумно обяснение. Спря реформата на пенсионната система В бюджета е записано, че през следващите години не се предвижда нито намаляване на осигурителната тежест, нито увеличаване дела на частния пенсионен стълб. В някакъв смисъл това е честна позиция. Правителството казва - от нас решения и подобрения в тази насока не очаквайте. Необходимо е решително намаляване на осигурителната тежест през 2008 г., защото тя е най-големият стимул за сивия сектор в България. Образованието Благодарение на стачката на учителите и вота на недоверие правителството се принуди да въведе делегирани бюджети. Тоест училищата получават цялата сума на базата на стандарта за издръжка на един ученик и преценяват как да харчат средствата. Изводът е, че за да направи дори и плаха стъпка за реформа, това правителство има нужда от силен обществен натиск. Здравеопазването През 2008 г. правителството не планира никакви мерки за подобряване ефективността на разходите. Финансирането на дейностите ще продължи да се извършва само от един източник - Националната здравноосигурителна каса, което се посочва в доклада като съществено предимство. На практика обаче е необходимо да се предприемат действия, които да са насочени към премахване на монопола на НЗОК, тъй като той не води до добри резултати. Финансирането на здравеопазването не трябва да се запазва изключителна държавна функция, а да се премине към алтернативни източници - т.е. да се позволи задължителното осигуряване и в частни здравни каси. Бюджет на бедността Като цяло този бюджет запазва бедността и зависимостта от държавата. Реалният растеж на средната работна заплата през 2005 г. е 4%, а през 2006 г. – 2%. Хората и бизнесът в България имат спешна нужда от решително намаление на осигурителната тежест. Преди два месеца предложих намаление от 8 процентни пункта, управляващите приеха съкращаване само с 3 процентни пункта, което запазва сериозни стимули за голям сив сектор в България.