Доц. Чавдар Николов Хубавото в бюджет 2008 е това, че окончателно и официално развенча мита за приемането на еврото у нас през 2010 година - заложената в него инфлация е далеч от всякакъв маастрихтски конвергентен критерий. Така се появи отдавна очакваното от сериозната макроикономическа мисъл, макар и мълчаливо, признание за нереалистичната, по-скоро комсомолска амбиция на правителството, а на Българската народна банка в миналото. Оптимистичен минимализъм Бюджетът предвижда цените през следващата година да нараснат с 4,5%. Това е поредната изява на твърде перфидния оптимистичен минимализъм, с който се сблъскахме и през тази година. За 2007-а официално бе прогнозирана 3,1% инфлация, а тя фактически ще бъде между 9 и 12%. Като резултат от най-вероятно умишлено неправилно прогнозираната инфлация за 2007 година брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ни вместо заложените в макрорамката 51,141 милиарда лева се оказва 54,864 милиарда лева, т.е повече от 3 милиарда. В което само по себе си може би няма нищо лошо. Но бюджетните разходи за пенсии вместо обещаваните 8,6% от БВП възлизат едва на 8,1%, тоест с половин процент по-малко. През отминаващата 2007 година подобна бе съдбата на образованието и на здравеопазването, за които също бяха поспестени по няколко десетини от процента разходи, и за тях фактически се отделиха съответно едва 3,9 и 4,0% от БВП. Добри новини, никакви гаранции Каква тогава е гаранцията, че заложеното в бюджета за 2008 година, макар и крайно недостатъчно, действително ще се състои? Става дума за обещаното – средствата за пенсиите се увеличават до 8,7%, за образованието - до 4,2%, и на тези за здравеопазване - също до 4,2% от БВП. Опитът и здравият разум говорят, че такава гаранция няма. Поглеждайки числата за бюджетните разходи, виждаме още един мит – този за съкращаването на администрацията. Как да намалява, след като и през следващата година тя ще продължава да консумира неизменните 3% от БВП? Вярно, средствата за отбрана от 2,2% вече отиват към европейския показател от 2,1% от БВП. Но защо намаляват тези за полицията от 2,0 на 1,9% от БВП, а се увеличават финансите на съдебната власт от 0,7 на 0,8% от БВП? Това означава, че митът, че „ние ги хващаме, а те ги пускат” не е намерил своя фискален адекват. Тъкмо обратното - по-скоро е бил санкциониран по-добре работещият. Но да оставим разходната част и да се обърнем към по-важната – приходната. Предвижда се номинален растеж на БВП от 12,5%, нарастване на приходите от ДДС с 28,7% и от акцизите с 19,7%. Вероятно не без резерви, но все пак може и да се приеме, ако се отчете належащото бъдещо увеличаване на събираемостта, от една страна, и повишаването на акцизните ставки, от друга. Но затова пък откровено учудват прогнозните числа за постъпленията от корпоративните данъци и тези от подоходното облагане. Ефектът от намаляването на данъка печалба от 15% на 10 бе в много голяма степен изконсумиран още през тази година. Затова посоченото в бюджета увеличаване на приходите по тази линия през 2008 г. с цели 60,3% изглежда направо митично пресилено дори ако инфлацията бъде двойна спрямо прогнозната. Сивата икономика на светло? При плоския вече данък общ доход нарастването на постъпленията през 2008 година трябва да бъде с 51,5%. Ако такова действително се случи – естествено, ще бъде за сметка на хората с малки и средни доходи. Другата хипотеза в контекста е за излизане на светло на сивата икономика. Този подход обаче би предполагал дял на сенчестия сектор от около 1/3, който съществено надхвърля всякакви досегашни ориентири, движещи се от 12 до 25%. При всяко положение обаче легендата, че ще се плащат по-малко преки подоходни данъци и така ще се освободят повече пари за народно потребление, се оказва абсолютно несъответстваща на действителността. Трудно може да се приеме за сигурно и евентуалното намаляване през идната година на съотношението между преки и косвени данъци в приходната част на държавния бюджет. Приведените бюджетни числа формално показват положително развитие от коефициент 3,4 през 2007 година към 2,72 през идната година. Но повтарям, както и над всичко останало, в бюджета и над това очакване тегнат големи въпросителни и то поне за момента не може да бъде прието „на 100%” Сериозните въпросителни се отнасят също за прословутия административен капацитет за усвояване през 2008 година на значително повече средства от Евросъюза. Заложеното в бюджета увеличение е със 74,7% и така е твърде хубаво, за да стане истина. Такова е и нарастването на бюджетните средства за развитието на транспорта и съобщенията от 2,3 на 2,9% от БВП. Но като доза надежда в бюджета поне донякъде може да се проследи как правителството тихомълком е подменило доста крайните либерални митове и легенди за бюджетното преразпределение и през 2008 година се стреми да увеличи данъчните приходи от 32% на 35,8 от БВП. С данъчен дъмпинг у нас няма да дойдат съществени средства от Евросъюза, това пък е голямата истина. Която не изглежда да е съвсем по силите на тукашните политици и финансисти. Иначе те въобще не биха се занимавали с въвеждането на плосък данък и бюджетни излишъци. Планираните 3% от БВП бюджетен излишък догодина за кой ли път игнорират макроикономическите анализи. Те доказват, че негативното салдо по текущата сметка на практика изцяло се дължи на притока на чуждестранни инвестиции у нас. Реализирането на излишък в държавния бюджет лишава страната от средства за изграждане на инфраструктура, увеличава риска от прегряване на икономиката и намалява темповете й на растеж. Прирастът на БВП догодина вместо предвижданите 6,4 % би могъл да достигне 8%, ако парите от излишъка заработеха у нас, а не в чужбина. Вицепремиерът Ивайло Калфин бил споменал някъде за бюджетна революция. Последното би могло да е вярно само в смисъл, че бюджетът за 2008 е правен предимно от чираци и калфи. Липсва му подкрепата от страна на майсторите във финансите, каквито у нас все още се срещат, макар и рядко.