Лазарин Лазаров, доктор на химическите науки, САЩ Според Закона за БАН академиците се избират заради особено значими научни постижения, получили широко признание в чужбина. Член-кореспонденти стават учени с важни научни постижения, получили признание в чужбина. Изборът се извършва от академиците, като изготвянето на правилник за организирането и провеждането на избори се предоставя на Събранието на академиците и член-кореспондентите. Така е и при руската, и при всички други академии на страните от бившия съветски блок. Проблемът обаче не е в това. Уж се тръби, че българската наука „се свива”, а преди 3 години бяха избрани 30 академици и 47 нови член-кореспонденти. Сега пък е обявен конкурс за 13 нови академици и 21 член-кореспонденти в 14 научни области. Не е ли парадокс това, че българската наука изживява криза на прехода, а в същото време се е обогатила с 43 „особено значими“ и 68 „важни“ научни постижения? Отговорите на тези въпроси стават ясни, ако се проследи как изискванията на закона се превъплъщават по-нататък в под-нормативните актове и в практиката. През 1999 г. Общото събрание на БАН (ОС) прави поправка в Правилника за избиране на академици и член-кореспонденти на БАН, според която това става „по клонове на науката с обявяване на конкурси на всеки две години“. По този начин Общото събрание се намесва в избора на академиците и член-кореспондентите. А според закона тази дейност е предоставена само на Събранието на академиците и член-кореспондентите. Но изборът по научни области, без да се фиксира и техният брой, предполага равномерно разпределение на научните постижения и открива възможност за избиране на много и несъответстващи на научните изисквания кандидати. Наистина, в Руската академия изборите също се провеждат по клонове на науката, но тя е на два порядъка по-голяма от българската. Освен това е фиксиран по-малък брой научни области. Абсурдно е в малка България да се очакват „особено значими“ и „важни“ научни постижения в голям брой научни области на всеки 2 години. Руската академия провежда избори на всеки 3 години, а Полската – на 4. Академици и член-кореспонденти у нас се избират с обикновено мнозинство, докато в другите – дори в Руската, се използва квалифицирано (2/3) мнозинство. Правилникът поставя изборите под контрола на Управителния съвет на БАН и на ръководството на Общото събрание. Те утвърждават централната изборна комисия. Те определят състава й. Те съгласуват „вакантните места“ и научните области. Те назначават рецензентите. Експертните групи и изборните комисии използват незаконни „утвърдени критерии”, които никъде по-нататък в правилника не са уточнени. Те се „спускат“ от Централната изборна комисия и се прилагат съвестно от експертните групи и изборните комисии. Всичко това не ви ли напомня удивително на стила от една отминала епоха? Но какво представляват така „спуснатите и използвани“ през 2003/4 г. „критерии”? В тях изискването на закона за оценка на постижения се допълва с изискване за оценка на дейности. При това е важно колко публикации има един учен, а не в какви издания са те, не се гледа има ли той патенти в чужбина и дали те са закупени. Лекционната дейност е отделена от научната, така че да може да я компенсира. Включени са такива показатели като редакторска дейност; участие в създаване на енциклопедии, речници, справочници; експертна, консултантска и друга подобна дейност; популяризаторска дейност; участие в управлението на БАН и университетите; участие в държавни и правителствени органи. Тези критерии представляват груба фалшификация на директивите на закона. На всичко огоре са и безнадеждно остарели. По нищо не се отличават от критериите на ВАК отпреди 40-50 години. Като че ли за централната комисия и нейния председател времето е спряло и системата е старата. Като че ли по света няма навлезли като ежедневна практика наукометрични показатели. Като че ли няма специализиран Web of Science и други бази, чиито данни дават възможност да се разбере много за един учен. Така ректор или научен секретар на БАН, стоял 1-2 мандата на висок административен пост, без да е правил никаква наука, без името му да фигурира в Web of Science, се окичва със звание академик или член-кореспондент и с пожизнена пенсия. Дори и в Руската АН не е така. Затова крайно време е да се обуздае това безумно нарастване на броя на българските академици и член-кореспонденти! Ех, Андрешко, Андрешко, колко му е - като си рекъл, и акaдемик може да станеш!