Валери Николов, председател на Българската асоциация по води

Проблемът със загубата на вода по мрежата е един от най-сериозните във ВиК сектора у нас. Това не е новина от вчера, нито от днес, но е вече на етап, в който не търпи никакво отлагане. Много са причините, водещи до високите загуби на вода по преносната мрежа до 60 на сто. Имаме обаче и места в страната, където този процент е значително по-висок и достига до 80%. Решаването на проблема е много сериозна задача пред всички специалисти в сектора и най-вече за държавните органи, ВиК операторите и неправителствените асоциации.
Имаме изключително остаряла и амортизирана водопроводна мрежа, а на много места в страната канализационна дори липсва.
Операторите в България правят опити през последните няколко години за решаването на този сериозен проблем, но така или иначе не могат да задоволят нито държавните органи, нито неправителствения сектор, да не говорим за гражданите. Причината за това е, че ВиК мрежата в България е много стара и няма как да бъде подменена за няколко години.

Над €10 млрд. евро са нужни за модернизация

За да се приведе секторът към съвременните изисквания, по изчисления на Световната банка са необходими над 10 млрд. евро. Тези колосални инвестиции трудно могат да се отделят от държавния бюджет. Ето защо страната ни максимално ефективно трябва да използва възможностите, които дават финансовите ресурси от предприсъединителните програми ФАР и ИСПА и в момента от оперативните програми на ЕС. Третият източник на финансиране са публично-частните партньорства с доказани инвеститори.
За модернизацията на сектора обаче не можем да разчитаме само на европари. Дори ако успеем да усвоим 100% от европейските финансови ресурси, което за момента трудно би могло да се постигне, заедно с националното съфинансиране ще се осигурят едва около една трета от необходимите инвестиции за сектора – между 3 и 4 млрд. евро. Те ще са недостатъчни.
Затова без силното навлизането на сериозни частни капитали ние не можем да решим трайно проблемите със загубите на вода и модернизация на ВиК мрежата в страната. Ако обаче не решим тези проблеми в обозримите 5-6 години, загубите на вода ще се увеличат драстично, а инвестициите, необходими за ВиК сектора, ще са вече значително по-големи.

Вложенията се връщат чрез цената

Разбира се, когато се правят инвестиции, трябва да се съблюдават и два други съществени фактора. Цената на ВиК услугата задължително трябва да бъде социално поносима. От друга страна, знаем, че водата е изчерпаем ресурс. На много места по света този проблем става водещ, така че задължително трябва да се намери балансът между тези два фактора в бъдеще. В противен случай ще са необходими между 30 и 50 години за решаването на тези проблеми.
Но освен това ВиК секторът е един от малкото у нас, които все още не са приватизирани. Тук обаче трябва да се действа много внимателно. Необходимо е да се предприемат в тази посока стъпки на пълна прозрачност, за да не се предизвикват негативни настройки в обществото.
Затова е изключително важно да има диалог и партньорство между държавните органи, отговарящи за този сектор, специалистите във водния сектор, както и опит и интересите на чуждите инвеститори.
Не може държавата само да създава условия за привличане на капитали във ВиК сектора. Тези условия трябва да са съобразени както с хората и това, дали те ще са полезни и ефективни за тях, но и с частния сектор.
Интересът от страна на потенциалните инвеститори към водния сектор не е намалял драстично. Заради кризата не е толкова силен, както преди две години, но го има. За да ги привлечем обаче, има належаща нужда от закон за ВиК.
Независимо че се направиха някои промени в Закона за водите, мнението на Българската асоциация на водите и на нейните членове е, че без такава законова база не може да се постигнат модернизацията и подобренията, от които се нуждае ВиК секторът.