Илко Йоцев, бивш заместник-министър на енергетиката
България е една от малкото държави, които си плащат за доставяния природен газ навреме и точно. Ние сме изряден платец и това винаги е било отчитано от руските ни партньори. От тази гледна точка и защото още сме важен транзитьор на природен газ не бих казал, че има опасност да не се подпише нов договор за доставки. Страната ни е важен партньор и в газовите проекти „Южен поток“ и „Набуко“.
Процесът на подписване на нов газов договор обаче не е никак лек. Не бива да забравяме, че у нас имаше смяна на правителството и на новите управляващи им трябваше време да навлязат в материята. Това е и причина по преговорите да няма развитие през тези месеци. Подобни контракти са големи като обем и преди да бъдат подписани, трябва да бъдат изучени и да се разбере тяхната логика. Изисква се време, а и има определена пазарна логика, която също се спазва при подписването на подобни дългосрочни документи.
Смятам, че преговорите нямат нищо общо с другите разговори, които се водят за строителството на газопровода „Южен поток“. Това са две съвсем различни теми, ръководени от две отделни администрации в Русия. Компанията „Газпром“ има оборот, който е десет пъти по-голям от БВП на България. От това можете да си представите каква администрация работи там.
Важно е каква роля ще имат посредниците
Дали да има или не посредници при доставките на природен газ, ще зависи от това каква ще бъде тяхната роля. Ако те помагат в създаването на вътрешна газова структура и доставки на газ като лицензианти и ако вкарват в националния бюджет част от приходите си, може да е добре. Трябва да се види в геополитически план каква ще е тяхната роля – дали ще участват в строителството на различни проекти и дали ще могат да строят собствени газохранилища например. Въпросът с посредниците е много сложен. По принцип нашият закон дава възможност да има много участници на пазара. Например частни компании свободно могат да съхраняват природен газ. По закон всеки може да изгражда такива съоръжения и да търгува с природен газ. Аз мисля, че има място за всички на пазара, но ще трябва да бъдат отстоявани държавните интереси. Ако посредникът дойде и каже, че ще направи газовите връзки с Гърция и Турция например, това е добре. Ако компанията обаче дойде и каже, че ще получава около 30-40% от цената на доставката, не е добре.
Има възможност в бъдеще газовите доставки да преминават и през газопровода „Южен поток“. В „Газпром“ работят голям брой експерти и те могат да направят предпроектното проучване на тръбата, дори и с увеличен капацитет, както се заговори преди месец. Вярвам, че специалистите вече са направили такова предпроектно проучване и са преценили, че 63 млрд. куб. м природен газ могат да бъдат пренасяни по съоръжението. Доколкото си спомням в Европа се очаква да има недостиг на природен газ от около 30%. Този недостиг тепърва ще се усеща от потребителите.
Необходими са ни връзки със съседите
А проблеми с доставките на газ сега през зимата очаквам да има. Причината отново са споровете между Русия и Украйна. От българска страна за такава криза не са взети никакви мерки за подобряване на газовата инфраструктура – нямаме изградени газови връзки с Гърция и Турция, няма и нови проекти за строителство на централи на биомаса. Няма и енергийна стратегия за компаниите, използващи биомаса за отопление. Не се подпомагат и компаниите, които развиват такъв бизнес.
Газовите връзки могат да бъдат по-бързо създадени, но трябва да се съберат експертите от целия бранш и да се комбинират усилията им по темата. А опасността от газова криза си съществува и никой не може да ни успокои, че това няма да се повтори както миналата година. Аз дори смятам, че е по-вероятно да се случи. Миналата година Украйна едва намери пари да се разплати с Русия. И няма гаранция, че и тази година Киев ще намери средства да се разплати с Москва. Освен липсата на пари, проблемът във взаимоотношенията там е, че Русия иска да се премине от едно старо договаряне към пазарно, както е при нас. Но преходът към пазарни цени за Украйна е много труден.
