Иглика Горанова

Бойко Борисов забрани думичката „ще“, но независимо от това Яне Янев обяви тези дни, че краят на прехода ще дойде, когато РЗС вземе властта. Тогава ще свика Велико Народно събрание и ще приеме нова конституция. Ще се въдвори ред, законност и справедливост. Причината: всичко, което е било направено досега за 20 години, е в интерес на 5-10% от хората. Янев даде срок на края на прехода до догодина и заяви, че ако проектът му се приеме, ще дойде краят на българските мъки.
Обещанието би трябвало да звучи оптимистично. Още повече че е в обозримо бъдеще. Парадоксът е, че точно това го прави уязвимо и съмнително.

Провалът на теориите

За 20 години – от 1989 г. насам, премиери, политолози, икономисти и общественици периодично обявяват края на прехода, което не означава, че той настъпи. Напротив, за това време една дузина теории за българския преход, неговата продължителности и края му се срутиха. А поколението, родено в преход, свикна да живее в него. Родените преди 10 ноември 1989 г. живяха в преход от социализъм към комунизъм, а преди да дойде моментът, в който „всеки получава според потребностите му“, заживяха в преход към демокрация и пазарна икономика. Родените след 10 ноември също си живеят с прехода. Общото е, че изживяването е сравнително неприятно за мнозинството.
За 20 години няколко „пророчества“ не се сбъднаха – като например, че краят на прехода идва с приемането ни в НАТО, после с влизането ни в ЕС. Тези знакови членства трябваше да сложат края на мъките на прехода и да утвърдят демокрацията. Казано по-просто - да преминем към други правила. Очакванията за края на прехода са, че след него икономическата игра ще се играе по пазарни правила. Че всички ще бъдем равни пред закона и престъпленията ще се наказват справедливо. На такъв принцип ще бъде и социалната система. Краят на прехода се свързва и с пенсии без таван, което теоретично означава, че ако се следва сегашната програма на правителството, това ще се случи през 2012 г.
Популярна е и другата теория за финала на прехода– че българският народ, подобно на еврейския, трябва да обикаля 40 години в пустинята, преди да влезе в обетованата земя на демокрацията. Целта е всички, които помнят какво е било в Египет, т.е. при социализма, да си отидат естествено и другите да започнат на чисто. Необременени.
Напоследък политолозите говорят с по-ведър език - че е нормално да живеем в преход. И че това, което очакваме всъщност, е край на перестройката. Промените според тази теория се случват в рамките на прехода, който бил нормално състояние. Още повече че животът е преходен. Очевидно тази теория устройва всички. Включително и тези, които обичат да правят равносметки на кръгли годишнини. Като например:

Кои лозунги се сбъднаха и кои - не

Сметката за тези 20 години показва, че част от лозунгите, които свободните българи издигнаха на първия си митинг от 17 ноември 1989 г. (седмица след като Тодор Живков бе свален от власт), се сбъднаха, а други - не. За какво скандираха на жълтите павета? „Нужна е гласност“ - има я. „Върнете ни имената (за турските, б.а.) – върнаха ги. „10 ноември – национален празник“ - не е . „Конституция без чл. 1(за ръководната роля на БКП ) - сбъдна се. „ Радиото и телевизията – независими“ - при положение че са разпоредители с бюджета, това е сложен казус. „Преустройството е в наши ръце“ - сбъдва се. Онзи ден военният министър Николай Младенов, който е и блогар, обяви, че преходът е такъв, какъвто си го направим. И желателно по европейски правила.

Идва ли краят му на летище София?

За значителна част от българите преходът тук приключва на летище София. С куфарите и в посока на запад от Калотина. Статистиката показва, че става въпрос за около 3 млн. души, 1,5 млн. от които с право на глас.
Очевидно не всички могат да приключат с прехода по този начин. И че трябва да предефинират очакванията си за края му и какво следва след него.