Проф. Кръстьо Петков

Мечта на всяко управление е да разполага с излишък в бюджета. Тогава страната се рекламира като финансово надеждна и бизнес атрактивна. В подобен комфорт живяха правителствата в България през 2001-2008 г., като преразпределяха излишъка по партийно усмотрение. После всичко се срина! ГЕРБ завари огромна финансова дупка; през април т.г. беше оценена на 2,5 милиарда лева, през декември може да се окаже двойно по-голяма. Отделно са договорите „на зелено”, сключени от министерства и агенции с изпълнители на поръчки. Каква е агрегатната държавна задлъжнялост, не се знае. Депутат от ГЕРБ съобщи, че се губят 4 милиарда лева от фискалния резерв...
Ако щетите свършваха дотук, лек можеше да се намери. Подкрепящ заем от 10-12 милиарда долара, взет от МВФ, би бил достатъчен, за да възстанови равновесието /от „Бретън Уудс прожект”-Лондон са пресметнали, че такава сума може да се даде на България, стига да я поиска/. Само че планината от дългове у нас е доста по-висока. Проф. Димитър Иванов съобщи, че българският дългов балон е 129% от БВП /в САЩ е по-малък-115%/.Следователно по-точни може да се окажат международните разчети, според които антикризисните финансови потребности на България възлизат на 29% от БВП.

Кой колко и кому дължи?

Най-зле са предприемачите. Общата им задлъжнялост според БСК в предкризисната 2007 г. е била 90 милиарда лева; 50 милиарда лева са просрочени междуфирмени плащания. При положение че бизнес дългът нараства с над 30% годишно, през 2008-2009 г. се очаква да надхвърли 160 милиарда лева. /Експерти твърдят, че вече е стигнал 200 милиарда лева, което надхвърля 3 пъти БВП!/ Излиза, че почти всеки бизнесмен е въвлечен във верижно натрупване на неуредени вземания. Поради кризата бартерът не върви, фалитите не решават проблема, защото активите не покриват дължимите суми. Порочният кръг се завърта: колкото повече се увеличава фирменият кръгооборот, толкова повече расте дълговата верига.
Следващите поред са домакинствата и самозаетите. Тяхното дългово бреме беше наложено с активно съдействие на банковия сектор. Банките и т.нар. сенчести финансови институции развиха през последните години небивала по своята агресивност кредитна дейност. Кредитният бум би всички рекорди; днес банките чакат от длъжници с около 15% повече пари от наличните депозити. Държавата гледаше шоуто от дистанция...
Другите потърпевши са общините /техните борчове още не са обявени публично, но съперничат с държавните/; следват университети, болници и прочее бюджетни и „нонпрофит” организации. Системна статистическа информация за черната дупка в публичните финанси няма, което допълнително изостря националния дългов проблем.
За задлъжнялостта на българите най-после се появи надежден анализ. Изследване на Института по социология на БАН сочи два тревожни извода: 1.Работещите бедни са получили лъвския пай от кредитите /на нискодоходните групи - с месечен доход до 600 лева, се падат 76,2% от потребителските кредити/. 2.Колкото повече са теглили кредити, толкова по-дълбоко са затъвали! /59,1% от гражданите са влошили финансовото си състояние, след като са се добрали до „заветния” ресурс./

Реакцията на длъжниците

Над 95 000 длъжници участваха в подписка с искания да се приложат мерки срещу некоректното поведение на банките кредитори: едностранно увеличение на лихвите, искания за допълнителни гаранции, непрозрачност на кредитните условия. След намесата на независими експерти и реакцията на премиера има симптоми, че банките са готови да реагират на растящия натиск. Кога и как ще ревизират „безумно високите” /по думите на Ст. Александров/ лихви по депозитите; ще намалят ли абсурдните лихви по кредитите, стигащи до 15-17%? Аз съм песимист, освен ако държавата не застане на мястото си и не изработи нова банкова регулация, подобно на тази в САЩ и Европа.

Време е за силна държава!

В ЕС се готви нова директива за банкови фалити и за защита на интересите на клиентите на транснационалните банки. Само у нас болезнената тема „Банки–граждани– фирми” е табу! Влиятелното банково лоби твърди: първо, това било въпрос на частни финансови взаимоотношения; второ, при пазарната икономика било така: щом рискът е висок, кредитният ресурс ще е скъп; трето, нямало законови основания за държавна намеса. Но нали преди дни премиерът Борисов обяви, че рискът за бизнеса в България намалял три пъти /би трябвало кредиторите да реагират адекватно на този пазарен сигнал/. Високите лихви по кредитите са защитна мярка при висока инфлация /такава у нас няма/. Тогава какви са аргументите на банкерите? Едно е да банкираш на конкурентни начала, друго е да практикуваш лихварство -както ти нареждат чуждестранните собственици и както ти позволява слабата и пасивна държава...
Кризисната ситуация налага: щом няма адекватен закон, уреждащ правата на МФ и БНБ, правителството да го напише. Не просто за да услужи на обезправените финансови клиенти, а за да помогне на себе си / и на самите банки, които имат интерес да възстановят разклатеното доверие в тяхната пазарна адекватност/.
Дълговият балон е надут до пръсване. Спука ли се, неизбежно стигаме до финансова несъстоятелност на цялата държава. Фалитът се отлага благодарение на втората икономика. Но това е тема за друг анализ...

---

ПП. Тази статия може да бъде погрешно възприета като сюрреалистична апокалиптична прогноза. Но ако все пак заинтересува правителството, нека да потърси верен отговор на следните въпроси:
1.Възможно ли е България да излезе от кризата при 95% чуждестранна собственост върху банките? Каква част от парите на спестителите се прехвърлят към банките майки след 2007 г. и какъв ресурс се получава като рефинансиране отвън? /Оказа се, че и по този въпрос имало доклад на ДАНС, връчен на експремиера Станишев през февруари т.г./. 2.Защо бедните вземат три пъти по-често кредити от заможните граждани? Вероятно не е защото са по-алчни, а защото са попаднали трайно в капана на бедността. Свръхниските доходи и високите цени принудително ги ангажират с кредити за потребление, т.е. за насъщния хляб! 3. Защо се срива потреблението в България? Не е ли най-вече заради рестрикциите в бюджета, ниските заплати и пенсии? Ако е така, реалистично ли е да се очаква стопиране на рецесията и безработицата още през 2010 г, както твърдят правителствени експерти?