Тодор Токин И двамата предшественици на Първанов – Желю Желев и Петър Стоянов – не издържаха на изкушението да се върнат в политиката, след като изкараха мандатите си на „Дондуков“ 2. Докато бе президент, Желев стриктно спазваше конституцията, която забранява на държавния глава да бъде член на партия, камо ли пък да си създава своя. През 1993 г., когато бе гладната стачка на Едвин Сугарев срещу Желев, 12 центристки партии се обявиха в негова подкрепа и предложиха да формират нещо като пропрезидентска формация, но Желев отказа. Въпреки че през годините не криеше симпатиите си към една или друга формация – като Народен съюз или Нов избор, например, държавният глава така и не даде и дума да се продума за създаването на пропрезидентска партия. Но по-малко от две седмици, след като напусна „Дондуков“ 2, Желев създаде партията Либералнодемократична алтернатива (ЛДА). Тя участва на изборите през април с.г., но без успех. Година по-късно пък бе създаден Либералнодемократичен съюз (ЛДС), в който влязоха ДПС, Нов избор, Либерална алтернатива и Свободната радикал-демократическа партия (СвРДП). На учредителната конференция на ЛДС 10 юни 1998 г. Желю Желев бе избран за почетен председател. Този съюз не просъществува дълго. Днес първият пряко избран от народа президент е почетен председател на ЛДА и на Либерален съюз – ЛДА и СвРДП. И двете формации не развиват активна политическа дейност. По време на цялото си президентстване Петър Стоянов си остана свързан със СДС. Дори на една национална конференция на синята партия и обяви от трибуната: „Аз съм седесар“. Стоянов отиде още по-нататък, като през 2005 г. оглави СДС или това, което бе останало от него. Стана депутат, което предизвика Желев да каже, че човек, след като е бил държавен глава, не е красиво да отиде да търка банките в парламента. Стоянов се кандидатира и за евродепутат през май т.г., бе начело на синята листа и след като не успя да вкара нито един представител в Брюксел, себе си включително, напусна и ръководството на СДС, и парламента. Не издържаха на изкушението да се върнат в политиката и двамата бивши полски президенти Лех Валенса и Александър Квашневски. Квашневски, който бе държавен глава от 1995 до 2005 г., оглави блокът “Левица и демократи”, и щеше да бъде негов кандидат за премиер, ако формацията бе спечелила парламентарните избори преди по-малко от месец. Експрезидентът не се ангажира в предизборната кампания и не се кандидатира за Сейма от листите на която и да е партия, но в случай на изборен успех на „Левица и демократи“ бе готов да заеме премиерския пост. Също като Първанов и Квашневски е бивш комунист. Двамата станаха президенти като лидери на модерни леви партии БСП у нас и Полска Социалдемокрация. Квашневски изкара два мандата, и Първанов кара втори. Първанов едва ли обаче ще повтори грешката на Стоянов да се кандидатира за парламента и да търка банките там. Но – кой знае, би приел да застане начело на някой нашенски блок от типа „Левица и демократи“ на изборите през 2013 г. например и ако този блок спечели, да стане премиер... Разбира се, много внимателно нашият президент ще следи какво ще направи руският му колега Путин след края на втория му мандат. Едно е сигурно – че Първанов, в чийто ръце чрез негови бивши съветници и протежета се събират уж разделените власти в България, едва ли ще седне да пише мемоари на 53 г., когато ще трябва да напусне „Дондуков“ 2.