Дейвид Леонхарт
New York Times

През есента на 1982 г., когатo една дълга рецесия бе към края си, а безработицата клонеше към 10%, „Ню Йорк таймс“ публикува статия със заглавие „Възстановяването, което не иска да започне“. В нея се цитираха авторитетни икономисти, които се тревожеха, че „възстановяването може да не е нищо повече от няколко тримесечия на нищожен ръст; а вероятно и това няма да е.“ Икономистите, пише в статията, имат „все по-големи съмнения за това, дали механизмите на икономическото възстановяване ще (или могат) да действат, както в следвоенните бизнес цикли“. През следващите две години американската икономика се разшири с шеметен годишен ход от над 6%.
В днешни дни, както след всяка рецесия, отново чувате вариант на ранните тревоги от 80-те: „този път нещата са различни“. Потребителите са разорени. Изпълнителните директори са изплашени. Банките не желаят да отпускат кредити.
А може би нещата наистина са различни този път. Предвид многото проблеми, тежащи върху икономиката, едно посредствено възстановяване всъщност изглежда по-вероятно от силния си вариант. Но историята предлага и на песимистите, и на полупесимистите известни причини за смиреност.
В петък Министерството на труда ще публикува месечния си доклад, който е по-важен от обикновено. През по-голямата част от годината икономиката постепенно, но сигурно се е подобрявала. През септември обаче е отстъпила назад, като безработицата е скочила, а ръстът на заплатите се е забавил.
Петъчният доклад, който е и първи отзив за икономиката през октомври, трябва да изясни дали септември е положил началото на тревожен или просто на временен обрат. Новината ще бъде оценена като добра, ако по-малко от 200 000 души са загубили работата си и ако безработицата очевидно се е забавила при съпоставка и с ревизираните данни от предишните месеци.
И в двата случая пазарът на работна ръка ще е в трагична форма. Безработицата бе 9,8% през септември и може да стигне 10% за пръв път от 1983 г. насам. Когато това се случи, някои икономисти ще заявят, че нормалните механизми на икономическо възстановяване са нарушени.
Моментът е добър да си припомним, че когато една икономика тъкмо излиза от рецесия, слабостта й винаги е по-очевидна от потенциалната й сила. Хората като че стават свръхпесимисти в края й, отчасти защото виждат, че силите, стоящи зад последния бум – жилищното и ипотечно кредитиране в случая, няма да са налице при следващия. Ако не друго, последните разхищения може би ще дърпат икономиката назад и през идните години. И американците се чудят откъде ще дойде следващият ръст.
Бих искал да направя нещо по въпроса. Да поясня – не предвиждам бум в следващите две години. Просто се опитвам да отдам дължимото на онази страна от икономическата ведомост, която често бива дискутирана чак след като стане факт.

Китайското потребление

От години икономистите твърдят, че Китай трябва да потребява повече, а САЩ да консумират по-малко. Сега това започва да се случва. Правителството в Пекин увеличава разходите в разорените провинциални региони и улеснява условията за теглене на кредит за домакинствата. Глобалната рецесия накара китайския износ да се свие. Търговският излишък е равен на около 4% от БВП за тази година, спад от 9-те процента за 2007 г. „Нещата се придвижват в много по-положителна посока“, коментира Никълъс Ларди от Института по международна икономика „Питърсън“ във Вашингтон.
Но за да продължи процесът, Китай ще трябва да спре да се намесва агресивно на валутните пазари и да позволи на юана да се покачи спрямо долара. Китайските производители ще пострадат (стоките им ще поскъпнат), но домакинствата ще извлекат полза (вносът ще поевтинее). Подобно на американските компании, чиито износни стоки и услуги в Китай ще поевтинеят.
Китайски официални лица постоянно повтарят, че искат да ребалансират икономиката. Най-важната задача на Белия дом, Държавния департамент и Министерството на финансите е да измислят как да поддържат намеренията на Пекин.
Или с други думи, колко по-малко ще консумират американците? Пръскането на луди пари за покупки на гърба на имотния бум очевидно нямаше да е вечно. Но никой не знае кое е новото нормално състояние. Може би няма да изглежда много по-различно от пестеливостта на 2009 г. или ще е нещо средно между пестеливост и празни приказки.
Повечето икономисти твърдят, че вторият сценарий е по-вероятен. Продажбите на автомобили са добър пример. Според прогнозите домакинствата ще купят около 10,5 млн. нови коли през тази година, което е спад от над 16-те милиона годишно през по-голямата част на десетилетието. Ребека Линдланд от IHS Global Insight очаква, че при изчисляване на всичко това плюс махмурлука от свръхпродажбите, ръста на населението и средния живот на един автомобил, то броят закупени нови коли ще се увеличи до 11,2 млн. догодина, на 13,7 млн. през 2011 г. и 15,5 млн. през 2012 г.
Това не е непременно оптимистична прогноза. Но все пак предполага, че автомобилният сектор ще се разшири с 30% в следващите две години.

Стимул

Председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси неволно се издаде миналата седмица: „Нямаме планове за допълнителни стимулиращи пакети, но планираме да стимулираме икономиката.“
Макар икономистите да твърдят, че стимулиращият пакет на стойност $787 млрд. е пожънал огромен успех, той не е получил голяма обществена подкрепа, сочат данните от проучвания. Белият дом и Конгресът не желаят да предлагат друг стимулиращ пакет. Икономиката обаче търпи още подкрепа. Прекалено много ресурси – сгради, машини и работници, продължават да стоят без работа.
Решението може да се окаже някаква комбинация от по-малки стимулиращи мерки, които никой не смее да назове гласно, като например разширяване на помощите при безработица или увеличен (и погрешно насочен) кредит към купувачите на жилища. Тези програми няма да имат силата на резките орязвания на лихвите, които Федералният резерв предприе в началото на 80-те години. Но комбинацията от настоящите ниски лихви плюс различните нови стимули и $30-те милиарда от първоначалната помощ, които Вашингтон продължава да харчи всеки месец, ще подкрепят икономиката през 2010 г.