ГЛАСОКУПУВАНЕТО Е КАТО КИРИЛИЦАТА
Управляващото мнозинство не допусна вчера гласуването на декларация, с която българското Народно събрание да се разграничи от твърдението на Ахмед Доган, че купуването на гласове по време на избори е типично европейско явление.
Управляващото мнозинство не допусна вчера гласуването на декларация, с която българското Народно събрание да се разграничи от твърдението на Ахмед Доган, че купуването на гласове по време на избори е типично европейско явление.
С това парламентът официално даде европейска виза на гласокупуването, утвърждавайки националното различие в общността.
Така че напълно лишен от основание е гневът на министъра по федералните и европейски въпроси на Бавария Маркус Зьодер по повод на поредния догановизъм. Вчера в „Класа“ той настоя: „Ако системното купуване на гласове на местните избори се потвърди, българското правителство трябва да заяви ясно пред останалите членки на ЕС какви мерки ще предприеме“.
Ясно какви – никакви. Вицепремиерът и министър на външните работи Калфин каза, че когато става дума за купуване на гласове, не трябва да се плашим от Брюксел, а от самото явление. А добре знаем, че ние от явленията ние никога не се плашим, докато не се уплашим от Брюксел.
Посланикът на САЩ Джон Байърли каза: „За съжаление трябва да кажа, че не съм съгласен с тези, които твърдят, че това е един европейски феномен“. Явно още не е разбрал, че България вече е в Европа, заедно с феномена.
Щом мнозинството смята така, значи парламентът смята така, а това вече е легитимно. Лютви Местан правилно изтъкна, че една декларация по въпроса би била “евтин номер” и “инфантилен опит” на опозицията, който не “й прави чест”. Очевидно и в Европа, и в САЩ не са могли да разберат “високия наратив на един философ”, демек Доган, както го е разбрал Местан.
Изобщо философията е силното място на ДПС. Във „Феноменология на духа“ Хегел изтъква, че както има празна широчина, така има и празна дълбочина. Това именно е дълбочината на депесарското философско мислене, в която българските закони хлътват и никога повече не се връщат.
НДСВ впрочем също даде своя принос в диалектиката - Ахмед Доган бил “събрал горчивата констатация” за купуването на гласове, но не е призовал тази практика да се използва активно и широко! От Доган в себе си той е вече Доган за себе си, както би се изразил всеки хегелианец. Обаче къде ти някакъв си там баварец да го разбере?