The Guardian

Това е сезонът на азиатските срещи. Срещата на високо равнище на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) в Тайланд в края на октомври събра всички ключови участници от Азия. В средата на ноември почти всички от тях ще се съберат отново в Сингапур по време на срещата на форума за Азиатско-Тихоокеанско икономическо сътрудничество (APEC), която ще включва други лидери от Пасифика плюс президента на САЩ Барак Обама.
Срещите на високо равнище са истински цирк с много арени и акроними. На срещата на АСЕАН 10-те лидери от Югоизточна Азия се срещнаха с колегите си от Китай, Япония и Южна Корея. Тези 13 държави след това пък се събраха отново с Индия, Австралия и Нова Зеландия.

От АРЕC до АСЕАН

Твърди се, че около 42 споразумения са били съчинени по време на срещата, касаещи въпроси от спорната търговия и икономическите проблеми до създаването на комисия за човешките права. Не е зле за една среща, за която мнозина се опасяваха, че въобще няма да се състои – една по-ранна среща, планирана за април в Банкок, беше разтурена от протестиращи: „червени фланелки“, привърженици на бившия премиер на Тайланд Таксин Шинаватра.
Що се отнася до Обама, той ще посети първо Япония, а докато е на APEC, също така ще участва и в първата американска среща на високо равнище с АСЕАН. След това той ще отиде в Китай и Южна Корея. Какви допълнителни измерения може да внесе американският президент по време на първата си визита в региона?
Обама все още се бори у дома за реформата си в здравеопазването и е възпрепятстван да действа по климатичните проблеми навреме за срещата в Копенхаген, на която трябва да се съгласува наследникът на Протокола от Киото. Така че има риск той да дойде в Азия само за да блесне пред камерите и фотоапаратите, докато пази силите си за други битки. Но е необходимо повече и то трябва да се очаква от него.
Като започнем с Япония, Обама трябва да си осигури добре работещи отношения с новия премиер Юкио Хатояма. Япония изрази подкрепата си за бъдеща източноазиатска общност, която включва Индия, Австралия и Нова Зеландия, а Китай и останалите не са склонни към разширяване на кръга. САЩ трябва да приветстват японската инициатива и да се ангажират с Азия като цяло. Сближаването с Япония е отправна точка.
За АСЕАН с голямо внимание ще се следи начинът, по който Обама ще си взаимодейства с лидера на Мианма на срещата. Обама трябва да отстоява демокрацията и да помогне за въвеждането на прозрачно гласуване по време на изборите, каквото хунтата обеща за 2010 г.

Инициативата за по-свободна търговия

Но има и други, по-широки възможности. АСЕАН отдавна е център на азиатски регионализъм, но някои австралийци предложиха фокусиране само върху по-големите държави. Югоизточна Азия има възобновена откритост към американското лидерство и могат да бъдат започнати значими инициативи, които да резонират с регионалните аспирации.
Една такава инициатива е за по-свободна търговия. Докато САЩ стояха на страничната линия, вътрешноазиатските споразумения напредваха. Американският сенатор Ричард Лугар изрази идеята за споразумение за свободна търговия между САЩ и АСЕАН. Но ако участва и Мианма, това може да е прекалено трудно политически, а подгрупирането на АСЕАН може да е по-реалистично.
Друга възможност е САЩ да притиснат за трансокеанско сътрудничество. То беше предложено по време на края на мандата на администрацията на Буш с цел да се създадат връзки с някои членки на АСЕАН – Сингапур, Виетнам и Бруней, както и с други от региона на Пасифика. То може да се изгради, така че да включва други отворени икономики от Югоизточна Азия – Малайзия и Тайланд, с крайна цел постигане на цялостно споразумение с АРЕС. Това би било внушително постижение, ако се осъществи до края на 2011 г., когато ще е ред на Обама да е домакин на всички лидери.
В този период на криза и безработица американското общество може да постави под въпрос свободната търговия. Но все повече американски компании осъзнават, че продължаващите експанзията си азиатски пазари са жизненоважни за бъдещите им печалби и цялостното икономическо възстановяване.
Повечето икономически рамки са само сред азиатци, но една американска инициатива може да има преимущество и да направи така, че регионът да остане отворен към и обвързан със САЩ. Тя също така би могла да помогне за намаляване на тенденцията на някои правителства да гравитират по-близо от когато и да било към процъфтяващата китайска икономика.
Разбира се, когато Обама пристигне в Пекин, той трябва да продължи да заздравява сътрудничеството си с Китай. По въпросите за климатичните промени, икономическата криза и много други глобални проблеми Китай и САЩ са възможни решаващи фактори. Но САЩ трябва да се обвържат също по по-многостранен начин, за да включат и по-малките държави от Югоизточна Азия. През последното десетилетие те са привлечени от Китай и САЩ трябва да предложат привлекателна алтернатива.
За циниците AРЕС е една говорилня, а АСЕАН е арена на растящото съревнование между Китай и Япония, с Индия от едната страна. Но въпреки съперничествата и всичките празни приказки е ясно, че азиатците се сближават. А докато азиатският регионализъм е объркан и пълен с напрежение и точки на запалване, САЩ играят ролята на стабилизиращ фактор в региона.
Обама има възможността да се увери, че страните от региона ще видят САЩ като съществено важен участник – сега по-отворен и по-услужлив отпреди. Ако постигне това, дългото пътуване на Обама ще е ценно за американците, а азиатците ще осъзнаят, че си е струвало да го чакат.