Анатол Калецки, The Times

Едно от малкото благоприятни последствия от миналогодишната финансова криза бе осъзнаването, че модерната икономическа наука е цар без дрехи. През февруари заявих, че икономистите са точно толкова виновни, колкото и банкерите, регулаторите и политиците. Голям брой други хора, включително икономисти Нобелови лауреати, също потвърдиха, че икономическата наука трябва спешно да се преподреди. Тези идеи родиха плодовете си много по-скоро, отколкото очаквахме, с откриването във вторник на Института за нова икономическа мисъл (Institute for New Economic Thought или INET).

Много по-сериозен дебат

INET, финансиран първоначално с $50 млн. от Джордж Сорос и подкрепян от несъкрушим фронт изтъкнати академици икономисти, може да поощри процъфтяването на оригиналната мисъл на всеки професионалист, чиито творчески заложби са били задушени от интелектуалния монопол на ортодоксалния академизъм, финансиран от различни организации. Създаването на този институт може да провокира и много по-сериозен дебат за онова, което правителствата могат и не могат да правят за регулация на пазара. И накрая може да възроди икономическата наука, като способна да обясни реалността и да предложи полезен съвет на политиците, изправени пред неочаквани събития.
Малката мръсна тайна на съвременната икономическа наука е, че в моделите, създадени от централните банки и правителствата за управление на икономиката, не се споменава почти нищо за финансите. Политиците, които се обърнаха за съвет към академиците икономисти в разгара на миналогодишната криза, всъщност чуха: „Ситуацията, в която се намирате, е невъзможна – теориите ни доказват, че тя просто не съществува.“
Новото икономическо мислене може да окаже важно политическо влияние. Защото икономическата наука не е просто сух анализ на абстрактни уравнения. Тя е в основата на политиките на капиталистическите нации. Както пише Кейнс: „Практичните хора, които си вярват, че са свободни от всякакво интелектуално влияние, обикновено са роби на някой покоен икономист.“
Покойните икономисти днес са хората, които поеха властта върху предмета през 80-те с теориите си, които съвпаднаха с духа на революцията „Тачър - Рейгън“. Трите им основни идеи трансформираха политиката, както и икономиката, в следващите 20 години. Първата идея, позната като „рационалните очаквания“, твърдеше, че капиталистическите икономики с конкурентоспособни пазари на работна ръка не се нуждаят от стабилизиране под надзора на правителствата.
Втората идея – за„ефективните пазари“ – уверяваше, че конкуриращите се финанси винаги разпределят ресурсите по най-ефикасния начин, като отразяват и най-добрата налична информация и прогнози за бъдещето.
Третата идея е, че икономическата наука, която в миналото е била до голяма степен описателно изследване на човешкото поведение, трябва да стане клон на математиката, като използва предположения за човешкото поведение, достатъчно ясни, за да бъдат изразени в алгебрични формули. Икономическите проблеми, които не можеха да се анализират по математически път, се смятаха за недостойни за обсъждане.
Тези три идеи оказаха огромно политическо влияние. „Рационалната“, „ефективна“ и математически неумолима икономическа наука като че легитимираше всякакви политически резултати, постановени от пазарите: разликата в доходите, индустриалната дезорганизация, големите бонуси за изпълнителните директори – всички те можеха да бъдат представени като безличен резултат от научни сили, а не от политически предпоставки.
И сякаш никой не забеляза, че всичките тези математически модели не отчитаха ключовия етап на изследване в същинската наука. Физиката, химията и биологията използват математически модели, за да градят хипотези, които след това изпитват спрямо реалността. Ако реалността противоречи на тестовете, учените отхвърлят модела. Днешната академична икономика обръща този процес – ако моделите не съответстват на реалността, икономистите искат да променят самата реалност.
Не е изненадващо, че цялото скеле от теореми, модели и компютърни симулации се срина заедно с кулите на лошите дългове и лошата политика. Модерният академичен подход не позволяваше на икономистите да мислят за свят, който е същностно непредсказуем и непостоянен и за който знаеха и Кейнс, и Хайек, от двата края на политическия спектър.
За да разберат непредсказуемата реалност, някои ортодоксални икономисти може да използват нови математически техники на нелинейната динамика и теорията на хаоса. Други ще съживят литературните и анекдотични традиции на великите икономисти от миналото, надграждайки върху труда на социолози, психиатри, историци и политолози, презрени от актуалната ортодоксия. INET ще опита да подкрепи тези нови школи.

Адам Смит, Кейнс и Хайек

Един добър тест по въпроса, дали тази нова авантюра ще се окаже успешна, е просто да запитаме: „ Икономист ли е бил Адам Смит? А Кейнс? А Хайек?“ По стандартите на онова, което се смята за икономическа наука днес, отговорът е „не“. Те може и да са обяснили някои от най-дълбоките тайни в човешкия живот: защо преследването на собствените интереси увеличава богатството на нациите; защо пазарните икономики претърпяват продължителни спадове; защо централното планиране не работи. Но Смит и Хайек не са създали реални математически модели. В красноречивото им писане липсва „аналитичната точност“, преследвана от съвременната икономическа наука. И никой от тях никога не е създавал иконометрична прогноза. Ако който и да е от тези велики умове кандидатстваше за работа в университет днес, щеше да бъде отхвърлен с присмех, а трудовете му не биха имали и най-малък шанс да влязат в „Америкън икономик ривю“.
Това е манталитетът, който INET се надява да победи. Ако следващото поколение академици икономисти се стреми да върви по стъпките на Смит, Кейнс и Хайек, вместо безрезултатно да имитира Евклид, Нютон и Айнщайн, академичната авантюра на Сорос ще си е струвала.