Българите подкрепят прилагането на оценката за поведение

Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“

Наскоро отново станахме свидетели на случаи на ученическо насилие, един случай дори завърши по трагичен начин - със смъртта на 16-годишен варненски ученик.
Обикновено при такива случаи в обществото ни активно започват дискусии кой е виновен за детската агресия. Възпитанието в семейната среда често се споменава като основна причина. Как възпитаваме децата и как би трябвало да ги възпитаваме, е една от темите в най-новото национално представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа”.
Помолихме участниците в изследването да посочат дали според тях е по-правилно децата да се възпитават чрез повече дисциплина или чрез повече свобода и доверие.
Мнозинството българи са „за” дисциплината. Около половината анкетирани споделят мнението, че строгата дисциплина е правилният път за възпитание на децата.
Най-строги към подрастващите са хората над 55-годишна възраст, както и хората, които живеят по-скоро традиционно – без интернет, пътувания, без да използват чужди езици. Около 60% от представителите на тези две групи предпочитат строгия ред пред свободата за децата.
Строгото отношение на възрастните (или поне желанието за такова) към младото поколение личи от още няколко показателя:
Близо 80% от българите подкрепят стриктното прилагане на оценката за поведение в училище.
70% пък смятат, че децата не трябва да се глезят с много джобни пари, дори родителите да могат да си го позволят, защото това увеличава риска от употреба на алкохол и наркотици.
Отново 80% смятат, че наличието на шестици в бележниците на децата им е (би било) много важно.
Въпреки преобладаващо строгата нагласа към възпитанието известна част от хората споделят и по-либерална гледна точка. В този лагер са най-вече българите с по-модерен начин на живот – с пътувания, интернет и чужди езици, хората с висок материален статус, както и висшистите. Подкрепата за оценката за поведение е значително по-ниска сред представителите на тази група модерно живеещи българи, а значително по-голям дял от тях смятат, че на децата трябва да се дава повече свобода и да се гласува повече доверие.
Средно 24% от населението смятат, че даването на повече свобода и право на личен избор на децата е по-правилно, а сред родителите на деца в ученическа възраст този процент либерално настроени е 19%.
По-либералните моменти в нагласите на българите се отнасят най-вече до времето за игри и развлечения на децата. 78% от пълнолетните граждани са на мнение, че децата днес нямат достатъчно време за игри, а 50% смятат, че не е нужно децата да учат и през ваканциите.
Изглежда, по-възрастните поколения категорично поддържат методите за възпитание от своята младост и детство. Те обаче в преобладаващия случай не са вече родители на деца в училищна възраст. От сегашните родители има и либерално, и по-традиционно настроени към възпитанието, но вторите – поддръжниците на строгата дисциплина, все пак преобладават. Защо тогава възрастта за опитване на алкохол и цигари непрекъснато пада, а непълнолетните масово не знаят и не спазват вечерния час, след който не би трябвало да са сами по заведенията и улиците? Изглежда, при много от родителите има разминаване между убеждение и действие, като се поддържа идеята, че възпитанието е все пак и въпрос на училището, а спазването на вечерния час – проблем на полицията. Това е така, до момента обаче, когато се превърне в извинение за липсата на усилия за налагане на правила на децата. Може би ако родителите като цяло по-твърдо застанат на позицията, че дисциплината и възпитанието на собствените им деца е първо тяхна отговорност, а после на институциите, нещата ще се придвижат в желаната посока.

Изследването национално представително, проведено е през вторите две седмици на септември и обхваща 983 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

Станете почитател на Класа