Bloomberg

Президентът Барак Обама говори във вторник вечерта пред група заможни люде, глозгащи агнешки ребърца и ябълков пай в хотел Mandarin Oriental в Манхатън.
Казиното, каквото е банкирането за тези знатни гости, отново работи с пълна пара. Goldman Sachs наред с много други прави рекордни печалби с хазартните си залагания по системата „ако опитът е сполучлив, казиното печели, ако ли не – данъкоплатецът губи“. Банката планира да изплати бонуси, колкото тези преди спукването на балона и дори по-високи и поема рисковете, които ни вкараха в тази каша.
По думите на президентската администрация излиза, че данъкоплатците са невредими, парите им са върнати (при това с лихва), икономиката е в цветущо състояние, а магьосниците от Уолстрийт са смирени и отрезвени.
Точно обратното. Само часове след слизането на Обама от подиума Нийл Барофски, одитор на Програмата за освобождаване от проблемни активи (TARP), заяви, че едва 17% от парите по TARP са били върнати. „Вероятността данъкоплатците да си възстановят парите в пълен размер е минимална“, добави още той.
Какво всъщност означава това, че някой ден ще стигнем 20%? По-късно в интервю Барофски каза, че „не бива да се надяваме да си получим обратно голяма част от парите“.
На събитието за набиране на средства Обама получи добра възвръщаемост на инвестицията си – около $2 млн., макар че посрещането далеч не бе топло. Призивът му за прекратяване на огъня в регулаторната война извика напрегнати усмивки в аудиторията.

А учтивото „моля“?

„Ако сред присъстващите днес има членове на финансовата индустрия, бих ги помолил да ни подкрепят в прокарването на необходимите реформи. Не се съпротивлявайте. Присъединете се към нас“, заяви Обама.
Къде остана учтивото „моля“? Главните съветници на президента плъзнаха из неделните токшоута и говореха така, сякаш са били програмирани да изразят позакъсняло възмущение от банките.
От публикувания тази седмица доклад на Барофски става ясно, че Обама е поел щафетата от администрацията на Буш и е продължил да глези банките, като дори грижовните ръце до голяма степен са си същите.
Индустрии, като тези на фармацевтичните компании и автомобилостроителите, са принудени да молят и да правят отстъпки, за да получат малко въздух от регулаторите. Не и банките. Те са с по-висш сан, събират се на тайни церемонии и говорят на древен език, който никой друг не разбира. „Не питайте, не обяснявайте“, инструктират те един финансов министър след друг на арамейски и Вашингтон се подчинява.

Откровеността на министрите

В доклада на Барофски се казва, че представителите на финансовото министерство (това ще рече бившият министър Хенри Полсън и наследникът му Тимъти Гайтнър) са подпалили общественият гняв и подозрение с недотам коректните си изявления за това, как са подбрани деветте големи банки, получили пари, и че не са изискали от банките отчет за изразходването на държавните средства.
Гайтнър прие оправданието, че изпълнителните директори, причинили кризата, трябва да получат бонусите си, защото те са вече заложени в трудовите им договори. Условията по договорите се променят непрекъснато, особено когато няма достатъчно пари да бъдат изпълнени.
Да не си помислите, че банките използват получените от правителството средства за кредитиране. Отново започнаха да трупат пари по схемите, които доведоха до финансовата криза – въртят и сучат непрозрачни търговски операции, които местят пари от едно място на друго и носят огромни краткотрайни печалби, но не отпускат заеми за бизнеса и не създават работни места.
В сряда Обама заяви, че за да активизира кредитирането, ще трябва да вкара пари в малките банки, които не са твърде важни, та може да бъдат оставени да фалират.
Вместо да окаже съдействие за предотвратяването на нов срив като този от миналата есен, както учтиво помоли Обама, финансовата индустрия прати рояк лобисти в Конгреса, за да опази старите си навици. Макар някои банки да твърдят, че не са искали държавната помощ и нямат търпение да я върнат, секторът се нуждаеше от TARP – независимо от изумителното твърдение на Goldman, че милиардите, които получи от спасяването на American International Group Inc., не са имали сериозен ефект върху финансовото й благоденствие. По онова време Вашингтон можеше да поиска, каквото му хрумне – от ограничаване на безбожно високите възнаграждения до изискване банкерите да се явяват на изслушванията в Конгреса с шапки с перки.
Според Барофски все още могат да се наложат някои условия. Добра възможност за това бе изпусната през март тази година, когато още грубо $30 млрд. държавни пари бяха отпуснати за укрепването на AIG. Друг шанс се открива сега, когато $198 млн. са заделени за бонуси. Барофски казва, че очаква действия от Кенет Файнбърг, специален отговорник на правителството за възнагражденията във финансовия сектор.

Да живее неравенството

На конференция в Лондон Брайън Грифитс, международен съветник на Goldman, възхваляваше неравенството. Неговата компания заделя $16,7 млрд. за заплащания на служителите си за първите девет месеца на 2009 г. (с 46% повече в сравнение с миналата година), а Грифитс ни съветва да проявим разбиране. „Трябва да приемем неравенството като начин да постигнем по-голямо благоденствие и повече възможности за всички“, казва той.
Чувате ли, г-н президент? Това е най-наглото свидетелство за нрава на „господарите на вселената“, което съм срещал след репликата на художествения герой Гордън Геко: „Алчността е нещо хубаво.“
Човек се надява да получи нещо срещу няколко трилиона долара – например разкаяние и обещание повече да не правят така. Банкерите обаче са прозорливи реалисти. Ако получавате куп пари, независимо дали поетият риск ще се оправдае или не, защо да променяте поведението си? Човек не се отказва от нещо толкова приятно.