Георги Ангелов, старши икономист в институт „Отворено общество“

В България е решено, че здравното осигуряване е право, но и задължение на гражданите, т.е. здравните осигуровки са задължителни за всички. В момента човек няма свободата да избира и това всъщност е големият проблем на системата.
Като монополист НЗОК пък няма стимули да подобрява услугата. Тъкмо ниското качество кара хората да не плащат здравни осигуровки и така се създава сегашният проблем.
Според мен това ще се реши с по-радикална реформа, която да позволява на хората да избират къде да си внасят цялата здравна осигуровка, а не само част от нея. Примерно да се създаде друг здравен фонд, за да има конкуренция между здравни каси за клиенти. Тази идея работи сравнително добре в Холандия, която е страната с най-добро качество на здравното обслужване в Европейския съюз.
В България поддържаме модел, който очевидно не работи, и затова страната ни е на последно място в Европа по качество на обслужването в здравната система. Дори Албания и Македония са пред нас, което е показателно.
Едва ли ще се постигне някакъв ефект, ако се предприемат мерки за събиране на втора задължителна здравна вноска. За това първо би трябвало да се въведат юридически промени. В Министерството на здравеопазването вероятно се надяват, че хората, които не са си платили, могат да бъдат спирани на границата и да не пътуват в чужбина, като така ще успеят да съберат повече приходи. Подобно на практиката при данъците – длъжниците не могат да напускат страната.
Но дори и това няма да проработи, защото на практика нямаме граница с ЕС, а при влизането ни в Шенген тя ще отпадне съвсем. Практически ефектът от тази идея ще е много близо до нулата и няма да реши по никакъв начин проблемите със събираемостта на здравните осигуровки.