Драгомир Белчев, Институт за икономическа политика

Логична е идеята на министър Божидар Нанев да се приеме някакъв способ за повишаване на събираемостта на здравните вноски. На практика който не плаща т. нар. вноска „здраве“, да носи административна отговорност за това и събирането на натрупаните задължения да бъде оптимизирано с налагането на определена глоба.
В момента у нас след определен брой „празни“ месеци се прекратяват здравноосигурителните права. В други европейски държави, да речем Германия и Франция, вноската е задължителна и има доста солени глоби за всички, които не я плащат. В дългосрочен план подобна промяна ще осигури повече приходи в нашата система. Едва ли обаче в близките месеци всички ще станат изрядни платци.
В момента здравната вноска в България е само 6%, от началото на 2010 г. става 8% и пак ще се поделя между работодателя и работника. Въпреки увеличението обаче ще продължим да плащаме най-малко за здраве в цяла Европа. Но има и друго - често вноската не се изчислява върху реалните доходи, а само върху осигурителните прагове. В Германия се плащат 14–15%, и то върху значително по-високи месечни възнаграждения. Затова изсветляването на доходите е още един резерв към приходната част на здравноосигурителната система.
В другите европейски държави съществува и практиката част от средствата да се управляват от частни фондове. Във Франция има доброволни фондове, които осигуряват допълнителен пакет услуги, които не са покрити от здравната каса. Именно това се цели и с въвеждането в България на доброволно здравно осигуряване. Според немската система от задължителната здравна вноска са освободени месечни доходи, които са по-високи от 3800 евро, с предположението, че ще могат да покрият евентуалните си разходи за медицински услуги. Над тази граница осигуряването е доброволно. Допълнителното здравно осигуряване дава още една опция и смятам, че у нас имаме нужда от подобна промяна.
И другите здравноосигурителни системи на Стария континент изпитват недостиг на средства. Затова се увеличава делът на разходите, които се поемат от самите пациенти. В Белгия например болният заплаща 10% от цената на здравната услуга при всяко посещение.