Греъм Боули, The New York Times

Мнозина американци се чудят как е възможно това. Как така някои банки процъфтяват толкова скоро след финансов срив, когато огромен брой хора се страхуват за работата и дома си?
Може би ще се изненадате, но една от най-мощните движещи сили зад възраждането на Уолстрийт са не банките, а Вашингтон. Много от миналогодишните държавни мерки за стабилизиране на финансовата система подготвиха почвата за ново благоденствие на Уолстрийт. Сред тях са понижаването на лихвите близо до нулата, укрепването на големите банки с пари на данъкоплатците и гарантирането на милиарди долари в задължения на финансови институции.
Титани като Goldman Sachs и JPMorgan Chase изкарват цяло състояние от горещи зони като търговията с акции и облигации, вместо да отпускат пари на хората, което е доста по-безопасно. Банките печелят и като поемат рискове, с които по-нестабилните конкуренти не са способни или не желаят да се нагърбят – това е ползата от по-малката конкуренция след миналогодишния колапс на някои инвестиционни фирми.
Иронията е, че докато големите банки се борят с инициативите в Конгреса за налагане на по-сериозна регулация в сектора и ограничения върху заплащането на изпълнителните директори, Уолстрийт дължи последния си успех отчасти на Вашингтон.
„За всичко това съдействаха Федералният резерв и правителството, които отчаяно искат финансовите институции да се върнат към кредитирането - казва Гари Ричардсън от Националното бюро за икономически изследвания. - В действителност само им показахме, че с каквото и да се сблъскат, ще хвърлим трилиони долари в тяхна защита, което е наистина обезпокоително.“
Не всички банки се справят добре. Гиганти като Citigroup и Bank of America, чието представяне е обвързано с положението на обикновения потребител, все още не могат да излязат на печалба, както и много регионални банки.
Упадъкът на някои институции, редом с пълния колапс на някога мощни конкуренти като Lehman Brothers, концентрира финансовата мощ в ръцете на по-малко играчи. Сега силните имат възможност да изстискат повече печалби от финансовите пазари и да вземат по-високи такси за широк диапазон от банкови услуги. „Могат да си позволят по-високи хонорари за редица услуги, защото сега компаниите изпитват по-голяма нужда от търговските и инвестиционните банки, а в сектора няма много стабилни институции, които да им помогнат“, казва Дъглас Елиът от института „Брукингс“.
Година след началото на кризата много от гигантите в индустрията (определени като „твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“) продължават да се разрастват вместо да се свиват. През последното десетилетие финансовият сектор бе най-бързо разрастващата се част от икономиката, като две трети от ръста в БВП може да се отнесе към доходите на работещите в тази сфера.
Сега индустрията разполага с нови оръжия благодарение на правителството. При толкова ниски лихви банките могат да вземат назаем евтино и да влагат в доходоносни механизми – независимо дали ще използват парите, за да отпускат кредити при по-високи лихви, или ще спекулират на пазарите. Особено изгодна се оказа търговията на инструменти с фиксиран доход, към които се числят облигациите и валутите. „Парада поведоха силните резултати от финансовата търговия“, коментира последните печалби Хауърд Чен от Credit Suisse.
В усилията да предотврати катастрофален финансов срив, който щеше да разтърси цялата икономика, правителството инжектира милиарди в банките. Впоследствие някои големи институции като Goldman и Morgan върнаха парите, но по-голямата част все още получава държавна помощ под различна форма, което съдейства за ръста на печалбите им.
На Goldman Sachs и вечният й конкурент Morgan Stanley им бе позволено да се трансформират в традиционни банкови холдингови компании, което им даде достъп до евтино финансиране от Фед. Тези две банки и други като JPMorgan получиха шанс да емитират облигации за десетки милиарди, гарантирани от Федералната корпорация за застраховане на депозитите. Благодарение на подкрепата й банките взеха назаем пари при изгодни условия. По-късно някои от тях пуснаха самостоятелни емисии дългови книжа, но така или иначе използваха предимството на евтиното финансиране.
Банките са облагодетелствани и от стабилизирането на икономиката. До голяма степен се разсея страхът, сковал пазарите по-рано тази година, когато се правеха апокалиптични прогнози за нова Голяма депресия. Акциите, корпоративните облигации и дори рисковите корпоративни разписки за дълг се покачиха спрямо дъното си, някои с огромни стъпки. Промишленият индекс Dow Jones скочи с 50% тази година, а миналата седмица достигна 10 хил. пункта за пръв път от старта на кризата.
Банките, които понижиха счетоводната стойност на активите си през най-тежкия период, сега се радват на ръст при много от тях. „Доверието се върна - казва Шубх Саумия от Boston Consulting Group. - Някои от активите, които банкерите отчислиха в разгара на бурята, си върнаха част от загубените позиции.“
Броят на банките се сви, а оцелелите заемат пространствата, освободени от конкуренти, които изчезнаха или са разклатени и не желаят да поемат рискове.
Основна причина за големите печалби на Goldman Sachs е готовността на трейдърите й да поемат сериозни рискове. Те заложиха на карта повече пари, докато останалите банки, пострадали миналата година, се въздържаха от подобни ходове. Изпълнителните директори казват, че възниква голямо стратегическо разминаване между играчите от Уолстрийт, които поемат повече рискове, и тези, които вървят по по-сигурен път. Банките, които навлязоха отново на пазарите, експлоатираха характерните за следкризисния период разлики в цените на различни инструменти. Близо двойни спрямо равнищата си отпреди две години са спредовете „купува“/„продава“ - т.е. между цената, при която банките са готови да купуват инструменти като облигации, и цената, при която са склонни да продават.
Новите успехи обаче се отнасят предимно за големите играчи на Уолстрийт. Citigroup и Bank of America отчетоха загуби от неизпълнение на задълженията по кредитни карти и просрочия на ипотеки, което е знак за продължаващите проблеми в сектора за търговия на дребно.