Георги Прохаски, председател на Центъра за икономическо развитие

Министерският съвет реши близо 64 млн. лв. да постъпят допълнително в бюджета от шест търговски дружества с държавно участие. При сегашното положение на бюджета изтеглянето на свободни средства от държавни предприятия е нормална мярка, стига да не се нарушава вътрешнофирмената им политика. Би трябвало да се обсъди положението на всяка фирма – дали печалбата не е само счетоводна, или съществува като реални средства. Ако е първият вариант, едно грубо изтегляне на ресурс може да разклати сериозно самите дружества. Ако средствата ги няма във фирмата, би трябвало да се види къде са, има ли потенциал да се генерират, за да се изтеглят като дивиденти.
Като антикризисна мярка смятам, че идеята е добра. Но не бива да се действа грубо и еднакво с всички, а да се направи внимателен анализ на всяко предприятие поотделно и там, където е възможно, да бъде приложена. Всеки собственик в сегашната ситуация определя своите приоритети, за държавата това е балансирането на националния бюджет.
Една от най-големите слабости на държавните и общинските фирми е, че ръководствата им ги управляват така, че най-последната им грижа остава печалбата на собственика. А тъй като това е държавата, реално средствата остават и се изразходват не особено рационално в самите фирми дори и когато има печалба. И сега има практика много от ръководствата да не водят фирмите до печалба, а да изразходват средствата свободно за различни цели. Известни са драстичните примери за какво са отивали парите в дружества като „Топлофикация“ например. Затова собственикът, т.е. държавата, трябва да бъде категоричен и да изисква фирмата да излиза на печалба, която след необходимите инвестиции да бъде отчислявана за националния бюджет.
За всички е ясно, че държавата е лош собственик, но все пак трябва да има контрол и да се следи дали не се нарушава общественият интерес. Аз поддържам идеята принципалът да погледне по-строго като собственик върху своите дружества, но е важно да има постоянен мониторинг.