Митко Димитров, директор на Икономическия институт на БАН

При добра финансова дисциплина на дружествата с държавно участие най-нормалното нещо, което може да се направи, е да се изплати дивидентът на собственика им. Мисля, че е въпрос, който да се оформи юридически на общо събрание, където мажоритарният собственик взема решение да се извърши тази операция.
Мярката може да бъде направена по законна процедура. При разпределение на печалбата с държавата трябва да се държи сметка дали този акт няма да се отрази върху възможностите на дружествата да инвестират, или ще имат проблеми следващата година. Няколко от мениджърите на тези предприятия се изказаха, че това няма да ги затрудни. Единственият въпрос е дали печалбата сега трябва да се разпредели, или да бъде оставена за инвестиции.
Трябва да се въведе по-голям ред в управлението на държавните фирми. В света има доста примери за успешно функциониране, но там взаимоотношенията на държавата и на мениджърите са регламентирани много ясно. Мисля, че тази материя при нас се нуждае от допълнително регламентиране. Ясно е, че договорите с мениджърите трябва да се сключват за по-дълъг период. Правени са изследвания, че оптималният срок е между 6 и 10 години, в който те могат успешно да реализират програмите. Договорите трябва да се сключват въз основа на проекти за управление и мениджърите да бъдат оставени да действат като пазарни субекти, без държавата своеволно да може да изисква средства за политически кампании, да сменя неудобни ръководители и да назначава на хора по партийна линия. Време е тези проблеми да се поставят на по-стабилна основа, да се регламентират, като се вземат предвид добрите практики в света.
Ръководителите на някои от шестте дружества с държавно участие, от които се искат дивиденти, са заявили, че няма да има нарушение на дейността им след прилагането на тази мярка. При това, както се разбра, има и такива, които изобщо не са плащали на държавата и трябва да се направи всичко, за да се съберат държавните дивиденти.