Стела Ненкова

Ако се промени регулаторният срок, в чиито рамки се актуализира цената на природния газ у нас, могат да се избегнат резките движения в цените на парното. За това говори убедително председателят на Асоциацията на топлофикационните дружества у нас Валентин Терзийски. Неговата теза е от тримесечен, срокът да стане шестмесечен. Това значително ще допринесе за финансовото здраве на топлофикациите, които така и така не се разплащат с „Булгаргаз“. Те просто ще задлъжняват по-бавно.
Битката за интересите на топлофикациите протича като по ноти, но поне досега не засягаше интересите на газовата компания. Първо бе внесена поправка, според която цените на парното се променят заедно с цените на природния газ, използван за гориво от повечето фирми. Дотогава ценоразписът на отоплителните предприятия можеше да се променя само веднъж годишно, от тази зима обаче собствениците на дружествата може да „осъвременяват“ цените си 4 пъти годишно. За зла беда, промяната влезе в сила точно в предизборен период, когато нито една власт не си позволява резки движения нагоре с цените. Така стана и през отминалата зима – бе взето политическо решение цените на парното да не се пипат по средата на сезона, въпреки че цените на синьото гориво скочиха доста.
Националната ни газова компания пое удара, въпреки че нейни доставчици са няколко чужди фирми с руско участие. Това, кажи-речи, бе единственото последствие от политическото решение за цените на парното.

Нередовните клиенти не намаляха

Длъжниците на топлофикациите не оцениха жеста и броят им не намаля, напротив. Самите топлофикации също задлъжняха още повече и тази есен подписват споразумения за разсрочване на дълговете като за световно. Или както всяка година. За да сме справедливи, все пак трябва да попитаме от колко свои абонати топлофикациите успяха да си съберат вземанията за изминалата година? Или за предишните.
Всъщност топлофикациите имат проблем с дълговете си към „Булгаргаз“ и със своите клиенти, а не с цената на природния газ, нали?
Факт е обаче, че в момента те се мъчат да прехвърлят тежестта върху газовата компания, обвързвайки цените на природния газ със собствените си нужди, а не с пазарната реалност.
По-лошото е, че действията им са подкрепени и на висше държавно ниво. Иначе как да се обясни това, че цяла работна група в икономическото министерство премисля и търси аргументи в полза на шестмесечния регулаторен период за газа? На пръв поглед изглежда, че стремежът е да се защитят интересите на населението, което без съмнение ще е по-спокойно, ако цените на топлото през зимата не се променят. Тук обаче има малко уточнение – топлофицирани у нас са не повече от 18 на сто от жителите, и то в по-големите градове.
При втори прочит на исканата промяна обаче човек се сеща, че никакво изменение в цените на газа, респективно на топлоснабдителните услуги, не води до намаляване на длъжниците на топлофикациите. Още повече че самите дружества се оплакват много от тях, но не спират да твърдят, че завеждането на дела в съда им струва много скъпо.
Вероятно по-скъпо, отколкото горивото, иначе досега да са си събрали поне половината от дължимите суми и да са се разплатили с газовата компания, вместо да се мъчат да прехвърлят тежестите на отоплителния сезон върху нея.

Колко още може да понесе „Булгаргаз“?

Дали работната група калкулира загубите на газовата компания от това, че цените й ще се променят на шест, а не на три месеца, или просто пресмята колко още може да понесе компанията? Публична тайна е, че топлофикационните дружества са едни от най-големите клиенти на „Булгаргаз“, но не са единствените. При това тези предприятия по правило задлъжняват и се налага да подписват нови и нови споразумения за разсрочване с доставчика си. От тази гледна точка на газовиците трябва да им е все едно на колко месеца могат да осъвременяват цените си, тъй като топлоснабдителите и без това не плащат.
Накрая да не стане така, че работната група да пише и спасителен план за газовата компания.