Иван Желязков, бивш председател на борда на директорите на НЕК

Трябва да се направи един много прецизен разчет на това какви са възможностите на НЕК и на ЕРП-тата за присъединяване на нови мощности от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). За съжаление присъединяването невинаги може да стане, защото мощностният баланс на енергийната система трябва да бъде точно направен.
Инвеститорите във възобновяеми мощности обаче невинаги са готови напълно с техническата документация по проектите си, което забавя оценяването на инвестиционното им намерение. Част от тях са на лъжеинвеститори, което допълнително забавя процеса на присъединяване и за останалите.
Желаещите да инвестират във ВЕИ мощности са много, но НЕК и електроразпределителните предприятия трябва да намерят най-верния подход и да преценят при какви условия може да се включи в системата нова мощност.
Като мерки за подбиране на истинските инвеститори НЕК вече предложи компаниите - собственици на ВЕИ, да дават банкова гаранция за проектите си. Регулиране на вложенията може да се направи и чрез районирането на страната по региони.

Възможно е претоварване

Преди известно време исканията за присъединяване на нови мощности към НЕК достигнаха 10 хил. мвт. Това е изключително много. Цялата енергийна система е проектирана така, че да издържи до 10 хил. мвт. мощност. На практика няма как да бъдат присъединени толкова много мощности и системата да се запази.
От НЕК направихме разчети, че средногодишно към мрежата могат да бъдат присъединявани до 20% нови мощности. Изчисленията са на база максимален товар на системата. Трудно е да се каже прецизно точно колко ВЕИ мощности тя може да поддържа. В България всеки инвеститор иска да бъде присъединен с едно 50-100 мвт. мощност, което е изключително много за НЕК.
Когато говорим за възобновяеми източници на енергия, е важно да се знае, че за тези инсталации са необходими заместващи мощности. Енергията от вятър например не е постоянна и когато има затишие, се налага да се включват малки компенсиращи мощности, които да запазят баланса в системата. В момента ВЕЦ-овете са основните компенсиращи мощности в тези случаи. В бъдеще могат да се използват и малки газови централи от по 50-100 мвт., но такива няма направени у нас засега.
Газовите турбини трябва да покриват на 130% мощността на вятърните централи. Така ако един вятърен парк може да доставя по 100 мвт. еленергия за системата, то заместващата му мощност се предлага да бъде 130 мвт., предлага НЕК. Това се налага и с цел да се избегне авария на системата. От компанията преди време предложиха да се ограничи и работата на самите вятърни централи, както включване на буферни консуматори – помпи, които да използват излишната за системата енергия. Комбинираното използване на тези мерки ще позволи по-добре да се регулира работата на ВЕИ-тата.

Разходите да се делят с инвеститора

Като начин за решаване на проблемите може да се намеси и ДКЕВР. Регулаторът, освен направените инвестиции, може да определя и цената на енергията от тези ВЕИ източници. Парите, които се дават за тези преференциално високи цени на тока, са разходи за НЕК и за електроразпределителните дружества. Така че регулаторът би могъл да постави едни по-прозрачни правила за продажбата на ток, както и един нов модел за определяне на цените, за да няма проблеми за обществения доставчик и разпределителните дружества. Затова от НЕК предлагат разходите по присъединяване към мрежата да бъдат поделяни между инвеститора и държавата.
Проблемите с присъединяването на ВЕИ у нас се пораждат заради липсата на стратегия за координиране на процеса на развитие на възобновяемите източници на енергия. Оттук се поражда и необходимостта от координирано оперативно управление на екоенергията. За да бъде присъединена една мощност към елмрежата, са необходими и някои технически условия. НЕК вече предложи преди време всички вятърни централи с мощност над 50 мвт. да бъдат задължени да изграждат регулиращи мощности, които да компенсират колебанията на вятъра.