Чавдар Найденов Покрай местните избори осъмнахме с един преврат в зрял стадий на подготовка. И то идващ не от опозицията, а от управляващите. Искат, милите, да ликвидират общественото здравеопазване. Имало спорове само колко болници да бъдат пуснати на търг – дали всички (НДСВ), или всички, без националните (ДПС), или всички без окръжните, специализираните и университетските (БСП). Дясната опозиция е на акъла на НДСВ. „Атака“ явно още хвърля ези-тура дали да поиска преоборудването на болниците в крематориуми или да поиска национализация. Като минимум звучи странно. Зор за приватизация От 1990 г. насам практически всеки дипломиран и правоспособен лекар в Република България може, стига да иска, да открие частна поликлиника, болница, санаториум. От 2000 г., когато се появи Здравната каса, може и да поема клинични пътеки от нея. Има право да наема за следобедите доктори, които сутрин работят на държавно, откъдето апропо вербуват по-леките случаи, а и им текат социални осигуровки. Човек би си казал, живей, пей, лекувай наред. Защо тогава е този зор за приватизация? Много просто. Вярно, че всеки може да направи здравно заведение, но никому не е гарантирана печалба. А тя може да бъде осигурена по два начина: първо, с по-високи цени или, второ, с по-ниско качество на услугата. Просто няма откъде другаде частното здравеопазване да формира печалбата, която сега очевидно не успява да получи. Защото ако я формираше, апологетите му нямаше да искат държавното да бъде ликвидирано, ами просто щяха да го изместят от сцената, предлагайки нещо по-добро или евтино. Проблемът им е, че не могат да го направят. Защо? Първо, да погледнем на въпроса от малко по-друг ъгъл. Тези, които участват в кампанията, си дават вид, сякаш реформите в здравната и пенсионната област тепърва предстоят. Напротив, това топче вече гръмна. Резултатите са: делът, отделян в БВП за здравеопазването, се удвои през 2000 г. А честотата на лечението стана два пъти по-малка – главно поради потребителската такса, която удари балтия на бедните и престарелите и поради опашките пред личния лекар. Днес той стои като свети Петър пред портите на здравния рай, за да пуска вътре главно по-здравите и жизнеспособни пациентски екземпляри. Оказа се също така, че реалните си доходи декларират главно работещите в публичната сфера. Но това са по-малко от една трета от заетите в България (28%). Поради това здравната вноска от 6% реално се превръща в приблизително два пъти по-малко пари от предвиденото. И се налага ежегодно бюджетът да долива още милиард за запълване на дефицита. Логично би било при това положение примерно да се вземат мерки за прилагане на законите срещу укриване на доходи. Може ли да стане това? Не. Ако можеше, досега да е станало. Значи - по-добре да се посегне отново към редактираната сталинска максима: има обществена услуга – има проблем; няма обществена услуга – няма проблем! Как се печели от частно здравно обслужване Само че проблемът няма да изчезне. Какъв вкратце е кусурът на частното здравно обслужване? Това никой не смее да изрече, сякаш на света има нещо без кусури, оставяйки извън скоби дупето на Джей Ло. Първо, някой трябва да покрие не само цената на лекарствата, апаратурата и високоплатения лекарски труд, но още и печалбата на частните собственици, която трябва да е минимум колкото очакваната норма в икономиката. На софийската борса не проявява интерес към дружество с по-малко от 20% дивидент годишно. Само оттук имаме оскъпяване на базисните услуги с една пета. Към това се добавят присъщи разходи за търговско дружество – реклама, голяма администрация за застрахователни агенти, контакти с клиенти и най-вече предприемчиви главни мениджъри. Да припомним случая със „Софийска вода“, където проверката показа, че 7 души чуждестранен мениджърски екип взима толкова, колкото е фонд работна заплата за цялото останало дружество. И най-вече - добавят се огромните лихви и вноски по изплащането на новозакупените болници – поне 15% годишно, защото това не са държавно гарантирани заеми, а заеми с калкулиран търговски риск. Така че приватизацията на болниците автоматично ще доведе до рязко оскъпяване на основни здравни услуги и то вероятно не в проценти, а в пъти. Ще ни кажат: е, и? По света е така. Не е, но... Прецедент можем да търсим само в страни като Бангладеш и... САЩ. Ако обаче има нещо, за което американците да завиждат на канадците, то е за здравеопазването, което в Канада е предимно обществено и всеобщо гарантирано. И ако има нещо щатско, което канадците не искат, това е тъкмо щатската здравна система. Докато в Германия, например, делът на частното здравеопазване в различните провинции варира от 0% до 40%. Накратко, ако приватизацията бъде направена, ние ще сме единствените в Европа с изцяло частно стационарно лечение. И не случайно. Кой иска да продава билети за рая Здравеопазването и лечението изобщо не са стока и не могат да бъдат. Както не можеш да си купиш билет за рая, така никой не може да ти върне здравето, което си похабил, или младостта, която е свършила. Не можеш да продадеш малко здраве, после да си го купиш обратно. Или да изчакаш падане на цените на спешната помощ и тогава да извикаш линейка. Лекарската помощ ти е нужна тук и сега, на всяка цена. Затова търговията в храма на Ескулап винаги е напомняла на изнудване. Но парламентарните Eскулапи хич не ги е грижа за това. Тези народни синове, като правило изтръгнати от селската кал от народната власт и получили безплатно най-скъпия вид образование, явно са свикнали на подаръци. Та сега искат като бонификация не само да им се подари цял един пазар, но и да им се раздадат още наготово сградите и апаратурата. Значи държавните болници са лоши, апаратурата им негодна, сградите калпави и погрешно районирани, за тях няма пациенти, ама я ни ги дайте насам, да не стават зян. Добре, защо не могат да си ги построят и оборудват сами? Отговорът не им е угоден. Естествено. Да вземем само един факт: през миналата година делът на пациентите на частно стационарно лечение у нас беше 3,6% - колкото е делът на богатите. Т.е. любимият им „пазар” така или иначе вече е показал, че в България нишите за частно здравеопазване са много малко. Главно заради ниските доходи на населението. Така че можем само да им дадем един икономически съвет. Ако не им върви в търговията с живота и смъртта тук, да си ходят в Африка или Папуа. Изобщо някъде, където още има людоеди. Там поне ще бъдат сред себеподобни.