Иглика Горанова

И Станишев има своите 100 дни. На 18 октомври, когато е редовното заседание на 47-ия конгрес на БСП, се навършват малко повече от три месеца, откакто лявата партия не управлява. Време, напълно достатъчно да разберем какъв човек е стоял начело на държавата в продължение на 4 години. И цели 8 години начело на най-старата партия у нас – БСП. А именно:
1.Станишев е зайче, извадено от ръкава на Георги Първанов.
2.Той е момченце.
3.Не е биткаджия.
4.Има мъжка слабост към бившия шеф на „Информационно обслужване“ Азер Меликов, който пък носи червени прашки.
5.Силно зависим е от съветническия си кръг, който персонално е управлявал държавата.
Освен това е идвал на „Дондуков“ 1 в 10 часа на работа, вместо в 9. Носи отговорност за въвеждането на плоския данък, за съюза с ДПС и НДСВ и за дясната политика на кабинета на тройната коалиция. Пада си по различни жени. И т.н.
Всички тези зашеметяващи разкрития идват не от щаба на ГЕРБ, и не от Бойко Борисов, а от „бойните“ другари на Станишев, които го избраха през 2001 г. за лидер на партията, управляваха я заедно и деляха съвместно и солидарно тежкото бреме на властта. Както и нейните облаги. Вероятно тези достойни мъже са прави за бившия вече премиер на България – те го познават добре, защото са израсли с него. Знаят баща му, майка му, брат му, приятелите му. Можем да си представим колко трудно им е било да таят ужасната истина за Станишев в себе си, когато през 2005 г. предложиха да управлява страната ни с мотива, че има европейско поведение и перфектен английски. И също така можем да запитаме: добре, след като знаеха всичко това, защо не го казаха тогава?

Стари традиции

През 2001 г. един млад човек, шеф на международния отдел на „Позитано“ 20, който имаше две години стаж в биографията си като журналист и ведрия навик да общува с ресорните репортерки със закачливи смс-и, стана шеф на БСП. (След като предишният лидер на партията Георги Първанов стана президент за изненада на част от вътрешните си критици, които тогава искаха главата му. )
От трибуната на НДК Станишев прочете стара испанска молитва, любима на Били от романа на Кърт Вонегът „Кланица номер 5“: „Господи, помогни ми да променя това, което мога да променя. Господи, помогни ми да се примиря с онова, което не мога да променя. Господи, помогни ми да различавам първото от второто."
Не е ясно каква молитва ще прочете зрелият Станишев сега. Но със сигурност трябва да си признае грешките и да призове от трибуната на червения форум за повече уважение към лидерите на тази партия – бивши и настоящи. Наложително е, защото в иначе симпатичната БСП имат вредния навик освен да свалят шефовете си и да ги дискредитират. Вероятно едно от обясненията е, че все още са в плен на известната фраза на немския драматург Георг Бюхнер от пиесата „Смъртта на Дантон“: „Революцията е като Сатурн - изяжда децата си“. Звучи ефектно, но все пак пиесата е от 19-и век.
Сега сме 2009 г. и някой трябва да каже, че лидерите на тази партия може да са всякакви, но за тях са гласували хора, които после са принудени да слушат какви спорни личности са избирали. Така не се създават традиции и усещане за стабилност. Така се създава впечатление за вътрешен канибализъм, а и за неуважение към електората.

Как е в Европа?

В Стара Европа, към която казахме, че се стремим и която ни прие по времето на управлението на кабинета „Станишев“, постъпват по друг начин. Там не линчуват публично бившите си министър-председатели, независимо дали ги обичат или не. Вместо да им отрежат главите, както се прави у нас и да ги пратят в забвение, ги назначават някъде. Лейбъристът Тони Блеър, който взе спорното решение да вкара Англия в групата на ястребите във войната с Ирак и затова бе сериозно критикуван в собствената си страна, не е сврян в ъгъла. Френският президент Никола Саркози го предложи за президент на Европейския съюз и в момента той е най-вероятният кандидат. Бившият министър-председател на Португалия Жозе Мануел Барозу също не е изчезнал от политическата сцена, а е шеф на Европейската комисия. Датският премиер Андрес Фог Расмусен е шеф на НАТО. Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер пък оглави надзорния съвет на дъщерна фирма на “Газпром”, която строи газопровода “Северен поток” и т.н.
Май е време БСП да промени традициите и да запише в устава си, че трябва да уважава достойнството на членовете си, включително и на лидерите. Другото е лицемерие.