Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет

Страните - членки на ЕС, сме много различни от времето на кризата, в което се намираме, от нейната дълбочина, ресурсните възможности за противодействие, финансовите режими и политики. Това се случва независимо от усилията на Европейската комисия за много по-силни координиращи действия.
Една голяма опасност за Европа в това многообразие е развитието на известен протекционизъм. Затова всички икономически и социални съвети подкрепиха идеята за много по-силни общи действия на европейско ниво.
Мерките, които се вземат на трудовия пазар, трябва да бъдат антициклични и да предпазват хората да не слязат твърде ниско надолу. Независимо от огромните финансови ресурси, които различните държави отделиха, в това число и ЕС, важно е да има по-точна оценка за характера на мерките. Кои от тях имат бързо действие и ще предпазят пазара от по-нататъшно сриване и кои са със стратегически характер?
Повечето от европейските страни подкрепят идеята да се влагат сериозни ресурси в инфраструктурни проекти - транспортни, строителни, в социална инфраструктура. Но всички тези проекти изискват технологично време, ще има ефект, но по-нататък във времето. А кризата на трудовия пазар настъпва сега. Следващите два-три месеца са изключително решаващи. Ако кризата приключи или достигне дъното в икономиката, поне два-три месеца ще минат като ехо, преди пазарът на труда да стъпи на най-ниската си точка.

След 10 години Европа влиза в тежка демографска криза

Познаваме много антикризисни политики, но единици са страните, които определят времевия хоризонт за приложението им. Това, от една страна, се дължи на неяснотата колко време ще продължи кризата. От друга страна, са ограничените възможности на националните бюджети да осигуряват дълго необходимия ресурс на фона на очертаващите се дефицити. Затова е важен и следващият въпрос: имат ли европейските и национални институции резервен план, ако кризата продължи по-дълго? Тогава мерките ще се по-тежки и по-непопулярни, но сега е моментът бизнесът и гражданското общество да бъдат информирани.
По-ефективните решения трябва да се търсят чрез комбиниране на временна социална защита и мерки от стратегически характер, които осигуряват повишаване на производителността на труда. Европа няма друг начин освен да търси интегрирани политики. България може да даде някои идеи, каквато е например тази на министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов за продължително плащане на обезщетения при безработица, но при определени условия.
В досегашните дебати вниманието се концентрира върху показателите за равнището на безработицата и заетостта, а малко се коментира и другият проблем - икономическата активност в Европа. Ниската икономическа активност означава повече обезкуражени хора, по-голям сив сектор, много неграмотност и ранно отпадане от училище. При разработване на антикризисните мерки хоризонтът трябва да е средносрочен. От 2020 г. Европа навлиза в период на застаряване с тежка демографска криза. Ако не се мисли за това още сега, кризата в публичните финанси, в социалните системи, на частните пенсионни фондове може да е дори по-жестока от настоящата.

Насърчаването на малкия и средния бизнес ще създаде заетост

Политиките на пазара на труда са само част от общата съвкупност от политики, които оказват влияние при опазването на работните места. Често антикризисните мерки се явяват продължение на вече съществуващи политики и програми на ЕС. А това има значение при оценяване на ефектите.
Време е вече да говорим за ефективността на приложените пакети от антикризисни мерки. Възможно ли е намаление на заетостта за известен период да бъде благоприятна тенденция, ако този процес е съпътстван със съществени структурни промени в преразпределението на работната сила и нейното качество? Дали успехите на Европейския план за икономическо възстановяване и на националните антикризисни програми са помогнали за запазването на статуквото, или са стимулирали качествени промени, които осигуряват възстановяване на по-висока технологична и по-конкурентна икономика?
Трябва да се разбере, че насърчаването на малкия и средния бизнес е начин за запазване и създаване на заетост.