Димитър Марков, директор на правната програма в Центъра за изследване на демокрацията

Народното събрание не прие доклада за 2009 г. на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Общата забележка беше, че комисията не работи ефективно, както и критиките за липса на приходи в бюджета от нейната дейност. Те основателно повдигат въпроса къде точно следва да се търсят основните проблеми – дали в правната рамка, по която комисията работи, дали в нейния персонален състав или пък в работата на други институции, от чиято дейност зависи ефективността й.
Законът за комисията „Кушлев“ беше критикуван още от самото му приемане. Донякъде основателно, особено що се отнася до обвързаността на работата на органа с други институции като съда и прокуратурата, без които работата й е обречена на неуспех. Така например комисията не може да започне нищо сама, без преди това да е уведомена от прокуратурата за започнало производство. Всяко едно неоснователно забавяне или ненавременното уведомяване на органа дори с няколко часа създават достатъчно възможности за засегнатите лица да се освободят от притежаваното от тях имущество. Тук би могло да се помисли да се направи така, че поне в определени случаи комисията да не е толкова силно зависима от паралелното наказателно производство.
Критиките на депутатите за липсата на приходи от работата на комисията показват, че проблеми съществуват и при самото отнемане. Очевидно е, че въпреки големия брой дела за установяване на имущество и сравнително високата стойност на запорираното имущество успешно приключилите дела за отнемане са все още малко на брой. Трябва да се подчертае обаче, че отнемането на имуществото не е работа на комисията, а на съда. Защото той е този, който в последна сметка преценява дали и каква част от набелязаното от комисията имущество следва да бъде отнето. Липсата на достатъчно съдебна практика по този въпрос до голяма степен възпрепятства обективната оценка на ситуацията, затова по-нататъшните стъпки в тази насока следва да се основават на безпристрастен анализ на съдебната практика.
Що се отнася до персоналния състав на комисията, неговата промяна изглежда най-желаното, но едва ли е най-ефективното решение на проблема.