„Ню Йорк таймс“

Обезпокоителното разкритие за тайно ядрено съоръжение в Иран в края на миналата седмица отклони вниманието от резултатите от икономическата конференция на Г-20 в Питсбърг.
Това едва ли е изненада, след като форумът бе замислен изцяло като сесия, която да затвърди обещаващите първоначални резултати от съвместните усилия за съживяване на глобалната икономика. С нищо ново не се сблъска и основният архитект на тези политики, американският финансов министър Тимъти Гайтнър, който е сред най-малко предразполагащите фигури в администрация на ярки индивидуалности.
„През по-голяма част от живота си съм се старал да избягвам телевизионните появи“, каза Гайтнър в интервю по време на форума. Досегашните резултати са потвърждение, че той се справя най-добре далеч от медийната светлина.
След първоначалните проблеми в прехода му от задкулисен играч към кризисен мениджър в светлината на прожекторите Гайтнър затвори устата на критиците си във и извън Белия дом във време, когато предизвикателствата пред здравеопазването и външната политика доминират обществения дневен ред. Икономиката обаче все още се колебае между рецесията и възстановяването, така че в бъдеще министърът ще се сблъска с още много изпитания за преценката и политическите си умения.

Колебливо начало

Гайтнър изгради професионалната си репутация в две десетилетия на задкулисна държавна работа, започнала във финансовото министерство при управлението на Рейгън. Популярността му нарасна значително миналата есен, когато все още беше президент на федералния резерв в Ню Йорк. Тогава той се присъедини към финансовия министър на Буш Хенри Полсън и председателя на Федералния резерв Бен Бернанке в трескавите опити за предотвратяване на финансов срив.
Проблемите на Гайтнър с публичността дойдоха, след като Обама го избра за финансов министър. Най-напред бе скандалът за неплатени данъци, появил се при изслушването за потвърждаване на назначението му. По-късно пък си навлече критики с коментарите си за китайската валутна политика, които някои анализатори определиха като прекалено откровени.
Колебливото първоначално представяне на план, който да помогне на банките да изчистят т.нар. токсични активи, провокира призиви за отстраняването на Гайтнър. Рам Емануел, шеф на политическия кабинет на Обама, бе дотолкова загрижен за представянето на финансовото министерство, че засили участието си в делата на звеното.
По-късно се оказа, че най-сериозният принос към плана за токсичните активи е самото му обявяване – покачването на пазарното доверие, което то предизвика, премахна почти изцяло нуждата на финансовите институции да го използват. Първите признаци за възобновяване на икономическия растеж разсеяха усещането за криза, съпровождащо работата на Гайтнър.
Срещите в кабинета на Емануел за формулиране на икономическото послание се разредиха от ежедневни на ежеседмични. Най-належащият приоритет пред вътрешната политика на администрацията е здравеопазването, а външни предизвикателства като Иран и войната в Афганистан придобиха нова актуалност.
Съветниците на президента казват, че Обама нито за миг не е загубил доверието си в Гайтнър, който е роден две седмици след самия него през август 1961 г. Емануел твърди, че Обама вижда във финансовия министър качествата, които цени и в самия себе си – способността да остане спокоен, концентриран и хладнокръвен при сътресения.

Укротяване на популизма

Консерваторите продължават да обвиняват екипа на Обама в опасно разрастване на държавния контрол върху икономиката – от финансовия сектор до автомобилната индустрия. Някои ветерани от администрацията на Буш обаче отдават дължимото на Гайтнър за това, че е овладял популистките нагласи сред някои от съветниците в Белия дом.
Администрацията например устоя на призивите (в страната и от съюзници в Г-20 като Франция) за конкретни ограничения върху възнагражденията на изпълнителните директори във финансовата индустрия. „При дадените обстоятелства той се справя по възможно най-добрия начин“, казва Лорънс Линдзи, водещ икономически съветник на Буш.
Подобни похвали само разпалват представителите на левия политически спектър, които определят Гайтнър като инструмент за интересите на Уолстрийт заради това, че отхвърли призивите им за национализиране на затруднените банки.
„Прогресивните бяха разочаровани“, казва Робърт Боросейдж, директор на Комисията за бъдеще на САЩ. Той обаче допълни: „Не мисля, че има голяма дистанция между Обама и Гайтнър.“
Финансовият министър потвърди това впечатление, като успешно лобира пред президента за втори мандат на Бернанке, негов близък съюзник в битките през миналата година.
Решението бе тежко, тъй като основната алтернатива бе директорът на Националния икономически съвет Лорънс Съмърс, някогашен ментор на Гайтнър във финансовото министерство при управлението на Клинтън. В настоящата си позиция Съмърс ще остане съперник на Гайтнър за влиянието над икономическата политика на администрацията.
Решението на президента да наложи мита на внесените от Китай автомобилни гуми, на което финансовият министър се противопостави, показва, че Гайтнър не печели всеки спор. През идната година той ще се сблъска с редица нови битки – закона за реформа на финансовата регулация, редуциране на дефицита и избора на момент за прекратяване на икономическата намеса на Вашингтон.
Изтеглянето на държавата може да се окаже най-трудното стратегическо решение, в което от двете страни на везната са трайно високата безработица и страхът от инфлация. Миналата седмица Кевин Уорш, един от управителите в системата на Фед, предупреди от страниците на в. „Уолстрийт джърнъл“, че нормализирането на политиката ще трябва да започне, преди необходимостта от това да стане ясна и вероятно с по-високо темпо от обичайното.
Сега, когато трудните му първи стъпки в публичното пространство до голяма степен са част от миналото, Гайтнър звучи доста по-оптимистично. „Чувствам се добре, когато усещам увереност, че вземаме правилното решение от предоставените ни алтернативи“, казва той.