Иглика Горанова

Ще извадим стратегията за децентрализация от 2006 – 2015 г. и ще работим по нея. Това заяви тези дни пред „Класа“ шефът на парламентарната комисия по регионална политика и местно самоуправление Любен Татарски. Сроковете за графика са до края на годината.
Заканата на Татарски, който доскоро беше кмет на Разлог и като такъв изпитваше на гърба си мощната сила на централната власт, звучи искрено и лично. Като много други кметове, той е наясно, че правителството на тройната коалиция прие въпросната европейска стратегия, за да покаже, че се съобразява с препоръките на ЕС и по навик я постави в чекмеджето. Предположенията защо го направи са няколко. Едното е, за да не развали манталитетът на централната власт, която се изживява като феодална спрямо областната и общинската. А и нито БСП, нито ДПС, нито НДСВ имаха сметка да децентрализират оперативните програми. Ако бяха го направили, схемите на източване - чрез комисиони и др., просто щяха да станат неработещи. Трудно щеше да има Батко и братко, от което пък щяха да пострадат определени джобове и съответно партийни каси. Отделно много консултанти щяха да останат безработни, защото нямаше да бъдат наемани от общините за писане на проекти, които после няма как да бъдат защитени и съответно спечелени.

Трите стълба, които плашат властта

Какво толкова съдържа стратегията за децентрализация и защо властта досега не посмя да я приложи?
В документите, които правителството на тройната коалиция прие, е записано, че то ще прехвърли правомощия към кметства, общини и на областно ниво. Кметствата ще могат да имат собствени бюджети, за да не са под феодалната шапка на общините. Общините ще имат повече самостоятелност при определяне на таксите. И особено важно е, че ще се дадат повече правомощия за областните съвети. Това означава, че ще се даде възможност на регионите да се развиват като общините, които участват в тях, сами определят приоритетните си проекти за финансиране и съответно ги печелят. Подобна нормална стъпка щеше да спре практиката всяка община сама да пише проекти по програмите, без да знае какво пише другата и така да ги губи. А заедно с тях и тлъстите комисиони, които плаща на консултантите. Любопитно е, че никой не е в състояние да каже какъв ресурс е разпилян от общините по експерти за неспечелени проекти, но със сигурност той е сериозен. Да не забравяме, че парите за консултации са между 5 и 15% от стойността на проекта и когато става дума за изграждане на ВиК например, става дума за милиони.
Областните съвети, за които се говори от години, щяха да спрат това кранче, като определят кои са приоритетните проекти, по които трябва да се кандидатства и така да спрат с разхищенията. По този начин пък щеше да се развива местният бизнес, който можеше да участва в правенето на регионална политика. Само че защо да е лесно, като може да е трудно?

Правомощия и инвестиции

Дали ГЕРБ ще се справи с децентрализацията е въпрос с отворен отговор. Скептицизмът идва оттам, че и БСП се кълнеше, че ще го стори през 2005 г., но после забрави.
Известни надежди, че този път този сценарий „стратегия в чекмедже“ няма да се случи, дават управленските намерения на ГЕРБ. Те предвиждат не само централната власт, но и общините да насърчават инвестициите, което обръща политиката отдолу нагоре. За да има инициатива обаче, трябва да има и правомощия. Което пък означава нов модел на правене на регионална политика. Ако това стане факт, може да се каже, че в държавата ще започне да се въвежда някакъв ред. Областните ще упражняват контрол върху структурите на централната власт по места, ще има координация и подобряване на услугите, каквито досега липсваха. Последиците: ще има и облекчения за бизнеса, на който няма да му се налага да обхожда всякакви инстанции и да губи време и пари, за да си върши работата.