Маргарита Димитрова

Твърде активни са били чиновниците от Държавен фонд „Земеделие“ през последните месеци. Малко след старта на Програмата за развитие на селските райони хиляди проекти са приемани на конвейер така, че са задръстили чекмеджетата по кабинетите. Сега се оказва, че по четири от най-атрактивните мерки са допуснати предложения, които надвишават с най-малко 1 млрд. лв. възможния финансовия ресурс. Няма лошо, би казал непредубеденият наблюдател, стига да има пари. Важното е, че аграрният бизнес правилно се е насочил към европейските фондове. Така е, но само на пръв поглед.
Въпросната програма разполага с 3,242 млрд. евро, а срокът на действие обхваща периода от 2007 г. до 2013 г. През това време с помощта на ЕС в българското земеделие трябва да се случат няколко неща. Да продължи модернизацията на стопанствата, млади фермери да стартират собствен бизнес, да се създаде база за екопроизводство. Заделени са също пари за създаване на организации на производителите, които по правило имат по-лесен достъп до пазарите.
Името на програмата не е избрано случайно, част от парите са насочени към обновяване на регионите, което пък ще спре обезлюдяването им. Впрочем на това особено държи Стара Европа, чиито мегаполиси се пукат по шевовете, създавайки сериозни демографски и екологични проблеми.

Криворазбраните приоритети

Оказва се, че българският бенефициент е проявил небивал интерес основно в четири области. По мярка 112 “Създаване на стопанства на млади фермери“ са подадените проекти за над 265 млн. лв., ресурсът до края на 2013 г. е 200 млн. лв. Между 35 и 40 млн. лв. е очертаващият се дефицит по най-атрактивната мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства“ в частта за покупка на земеделска техника. Най-драматично е положението с общинските желания. Ресурсът на мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места“ е 326 млн. лв., но вече са приети предложения за 375 млн. лв., което отваря дупка от почти 50 млн. лв. Мярката 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” е напълно „потопена“. Там парите са повече от 800 млн. лв., но и намеренията са се оказали двойно повече, което оформя недостиг от 878 млн. лв. В същото време почти не са се явили мераклии да настроят домашните си производства на пазарни вълни. За тази цел в мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“ са заделени 282 млн. лв., постъпили са обаче проекти за 9 млн. лв. Към мярката 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“, която разполага с близо 270 млн. лв., също няма интерес. Там заявките са за 14.7 млн. лв.
Да водим преговори с ЕК, за да прекроим програмата, предложи ръководството на агроведомството. Едва ли обаче и самият министър, който ще трябва да се черви в Брюксел, вярва, че това е възможно. Да не говорим, че ако стане, ще има едни 6 месеца буферен период, през който част от програмата ще остане затворена. Така още на старта идеята да се прехвърлят средства от една в друга мярка е, меко казано, неосъществима.

Стартират безкрайни одити

Само след броени дни еврочиновници започват първия одит на Програмата за развитие на селските райони, за да установят дали случайно не са намерили подходяща почва „недобрите“ практики от САПАРД.
За по-любопитните ще припомним, че сериозна част от парите на набедената предприсъединителна програма отидоха за земеделска техника и за технологично оборудване. В резултат днес разполагаме с машини, които могат да обработват два пъти повече от площта на страната, изградили сме мандри и колбасарски предприятия по последен писък на модата, но в пъти по-малко са млякото, месото, плодовете, зеленчуците. Налага се българската преработвателна индустрия да работи с чужди суровини. Пари на САПАРД имаше и за общинска инфраструктура, но тъй като в цената на обектите задължително се калкулираше и комисионата, днес много от пътищата приличат на минни полета. Има и още нещо: чиновниците, които са приемали проектите, всъщност са били техни консултанти и затова сега започва тотална преоценка на сметките.
Всъщност няма никаква новина, този филм сме го гледали.

---

*вече преживяно