А защо да е изненадваща победата на Бокова?

Евгений Дончев

В съобщенията си за избора на нов генерален директор на ЮНЕСКО повечето световни медии определиха победата на Ирина Бокова като изненадваща. Но това съвсем не е така, защото нагласата за отрицателен вот срещу основния й съперник сложи отпечатъка си върху маратонското гласуване. Изненадващо в тази обстановка би било обратното.
Нейният съперник, египетският министър на културата Фарук Хосни, бе сочен от самото начало за фаворит. Но причината съвсем не бе в някаква негова зашеметяваща платформа за развитие на Организацията на ООН за образование, наука и култура. Дългогодишният министър (от 1982 г., но в тази страна и президентът е несменяем от 1981 г.) се ползваше с подкрепата на развиващите се страни, които са мнозинство в 58-членния Изпълнителен съвет. Европейските му членки са само 15, други развити държави там са само САЩ и Япония и затова прогнозата за избора бе сведена до просто аритметично упражнение.

Началото на политизацията

Така че политизацията и дори поляризацията при определянето на шеф на световната организация за образование и култура, в която не би трябвало да има място за подобни страсти, започна точно в този момент. Развиващите се страни извадиха аргумента, че арабин досега не е бил генерален директор. Сякаш това е основният фактор, от който едва ли не зависи разпределението на бюджета от близо 700 млн. долара, по-голямата част от които при всички случаи отиват именно за развиващите се страни. По принцип решаващи би трябвало да бъдат опитът и познанията за дейността на ЮНЕСКО, каквито Ирина Бокова несъмнено притежава като постоянен български представител. Ако етническият или по-скоро географският фактор бе определящ за шефския пост, тогава изборът би трябвало да бъде на ротационен принцип, само между отделните представители на региона, в случая между Египет и Алжир или пък между България, Албания и Литва. Защото от българска страна можеше да се изтъкне доводът, че представител на Източна Европа също не е заемал престижния пост, което обаче е принцип на Общото събрание на ООН, а не на ЮНЕСКО. И жена не го е заемала, но това също не е съществено. Че българин никога не е оглавявал важна международна организация, естествено, не бе аргумент, а вътрешен мотив в кампанията за подкрепа на кандидатурата на Ирина Бокова.
Абсурдната политизация на маратонския вот обаче съвсем не свършва дотук. Антисемитските изявления на Фарук Хосни, че би изгорил всяка книга, написана от евреин, в крайна сметка се оказаха решаващи за загубата му в последния, пети тур, въпреки че той се извини за тях. Защото все пак те са недопустими за кандидат да оглави световната културна организация. Да не говорим, че е любопитен фактът, че излизат от устата на представител на Египет – страната, която според останалите араби сключи през 1979 г. „предателското“ споразумение с Израел в Кемп Дейвид.

Сянката на антисемитизма

За съжаление именно антисемитизмът на Фарук Хосни беляза тазгодишния избор на генералния директор и логично доведе до загубата му. Той вдигна на крак Израел, чиито лобита на Запад свършиха своята работа. В крайна сметка САЩ подкрепиха българската кандидатура, защото за тях антисемитизмът е недопустим и може би това в крайна сметка наклони везните вечерта на 22 септември. На практика се получи така, че избирането на Ирина Бокова за генерален директор бе плод на отрицателния вот срещу Фарук Хосни, защото без антисемитските му изявления той може би щеше да победи от раз, толкова голяма – и сляпа – бе подкрепата за него.
Но този факт съвсем не омаловажава победата на българския посланик във Франция и бивш външен министър. Защото тя от самото начало излезе на второ място след египтянина и отказа един по един останалите кандидати. Да не забравяме, че сред тях имаше руски заместник-министър, както и австрийският еврокомисар Бенита Фереро–Валднер. Защо техните кандидатури да са по-стойностни от нейната, никой не можа да обясни и затова всички останаха изненадани.

Надпартийно единство

Забележително в избора на Ирина Бокова бе и единодушната подкрепа за нейната кандидатура от правителствата на Сергей Станишев и Бойко Борисов. Чест прави на лидера на ГЕРБ, че загърби публично афишираната си вражда със Станишев и застана зад издигнатата от кабинета на БСП Бокова. Ходът се оказа печеливш за всички и най-вече за България.

Станете почитател на Класа