Иглика Горанова

Дядовата ръкавичка е на „Позитано“ 20. Това излиза от доклад на областната управа на София, който се очаква да бъде огласен тези дни. Със заложна къща, кафенета с билярдна маса, ресторанти, магазин за диетични храни е обрасла държавната сграда, дадена на БСП от МС срещу символичен наем от 1 лв. на кв. м.
СДС със ресторанта си на „Раковски“ 134 е далеч по-скромен, а за ДПС да не говорим. Там няма заложни къщи, но пък има други офиси, на които тепърва ще се изясняват документите.
НДСВ – партия, която не е парламентарно представена , продължава да се шири на „Врабча“ 23 – сградата, в която до 2001 г. се помещаваше комисията по ценни книжа и която царистите изгониха, след като комисията си направи луксозен ремонт с пари от американския фонд за развитие. Най-вероятно на жълтите ще бъде предложено да се преместят в друга сграда, която съответства на представителството им, и те най-вероятно ще се съпротивят.

Властта и топлата вода

Факт е, че ГЕРБ бръкна в темата партийни имоти. Защо го прави, е друг въпрос. Един от възможните отговори е и този: защото си няма такава голяма партийна централа, каквато другите.
За „гостоприемството“ на партиите и за техните клубове, в които се продават кафе, бельо или се правят залози, журналистите пишат години наред. Освен това и задават въпроса, защо се погазва Законът за държавната собственост, който категорично забранява имоти, дадени на партии, да се преотдават под наем, но няма кой да им отговори. Областните управители, които са длъжни да следят за интереса на държавата, досега бяха червени, жълти, сини и нямаха сметка да въдворяват ред по „домашни причини“. Не върви да кажат на партийните си началници: граждани, изпълнявайте закона! Вероятно са се опасявали, че ще ги уволнят.
Темата досега се отминаваше мълчаливо и от централите. По закон тези, които са минали 1% на изборите, имат право на сгради и клубове. Те им се дават съответно с разрешение на МС и на общините.

Рога и копита

Привилегията е златна мина за партийните остапбендеровци, от която докарват някой лев. Те спокойно могат да кажат като легендарния герой на Илф и Петров от „Златният телец“:“Животът, господа съдебни заседатели, е сложно нещо, но това сложно нещо, господа съдебни заседатели, се отваря просто, като чекмедже. Само трябва да знаете как.”
Правят го хитро - преотдават помещенията на трети лица срещу наеми, които никой не знае какви са. Не знае дори областната управа. В констатациите на доклада експертите са посочили, че страници от договорите за ползване на помещенията са липсвали при предоставянето им. Т.е. кой какво взима, е тайна, важно е търговското дружество да върви. Договорите са оформени по изключително прецизен начин. Магазинчето за диетични храни, намерило подслон при социалистите, например има задължението да извършва ирисова диагностика на служителите на БСП. Ресторантчето пък да разпространява историческото минало и пр.

Какво казва законът?

Вероятно съответните отговорни политици са изхабили много часове в мислене как да напишат договорите. А биха могли да постъпят далеч по разумно. До внесат поправка в Закона за държавната собственост и да запишат, че партиите имат право да преотдават помещенията, дадени им от държавата на трети лица. Така нямаше да се потят над мисълта как да заобиколят закона. Още повече че въпросната поправка, която ги поставя в неудобно положение, е приета през 2005 г. От 2005 г. до 2009 г. на власт бе тройната коалиция на БСП, ДПС и НДСВ и нищо не им пречеше да си решат въпроса. Така, както направиха със Закона за амнистията – малко преди да се разпусне миналият парламент, приеха, че за престъпления за безстопанственост, извършени до 2008 г., за които се предвижда затвор до 5 години, има прошка.
Всъщност нека сме справедливи. Малко преди да се разпусне 40-ото Народно събрание, мнозинството гласува партиите да могат да купуват централите си, но го направи твърде късно. Властта се смени и няма кой да им ги продаде.