Николай Коцев

Днес е празникът на София. Със сигурност обаче столичани, които тази сутрин са се срещнали с трудностите в градския транспорт или са хабили нерви в задръстванията с личните си автомобили, не са усетили по-ведро настроение. В двумилионния град рядко има време за празници, но 130 години като столица са достатъчно сериозен период, за да бъдат преболедувани всички „детски болести“ на градоустройството.

Редът и чистотата

Основните проблеми на града са два – редът и чистотата. В София открай време животът в центъра е символ на главоболия с паркирането и смущаващ нощен шум от заведенията. В Париж например също има много заведения, но никой не се оплаква от тях, защото те работят по правилата. Ако имаш разрешително до 23 ч, работиш до 23 ч и точка. Но там законът пипа здраво, а не идват служители на реда, които се оправдават с извинението: „Нали разбирате, това ни е работата.“
Препълнените кофи за смет (защото ресторантите незаконно изхвърлят хранителни отпадъци в тях) брутално съсипват иначе приятната атмосфера на тесните софийски улички. Мръсотията в града е доста неприятен проблем, но и също толкова лесен за разрешаване, ако за сметка на хилядите кабинетни чиновници в Столична община по улиците излязат инспектори, които глобяват всеки нарушител. В Букурещ например глобата за фас през прозореца е 100 евро.
Виена също произвежда отпадъци, но там боклуци по улиците трудно ще видите, а заводът за преработката им е в самия град. И нито замърсява въздуха, защото е с модерни инсталации, нито дразни екоорганизациите, които по традиция в Австрия са силни и влиятелни. Докато цяла София само преди няколко години се превърна в заложник на няколко десетки недоволни граждани на Суходол.

Прости решения за трафика

Столичните управници дават оптимистични прогнози как метрото ще намали задръстванията в града, но изказванията им са политическа реклама. Напротив, задръстванията ще стават още по-сериозни, защото София нараства демографски.
Факт е, че ужасните задръствания в града могат да се намалят само с кръстовища на две нива, но такива още няма. И ако доскоро между премиера Бойко Борисов като кмет на София и кабинета на Сергей Станишев имаше неприкрит конфликт, който пречеше на работата между институциите, то сега вече няма оправдания.
Проблемът със задръстванията има и по-прости решения. В Атина наскоро отново решиха да върнат движението в центъра на града според регистрацията на колите – четните в един ден, нечетните в друг. Ако 50% от колите не се движат по „Раковски“, няма как и трафикът да е така сериозен. В близо 10-милионния Лондон пък въведоха платеното влизане в центъра още през 2003 г., а историята ни учи, че англичаните отлично си познават интереса. Съвсем друг е въпросът, че ограниченият брой автомобили в центъра на София ще окаже положително влияние върху екообстановката в града.

Изхвърлете трошките

Недопустимо е по тротоарите на София да гният стари трошки, които са зарязани от собствениците им. Трудно е да се определи общият им брой, но те са някъде между 50 и 100 хиляди. Само в диаметър от 100 метра в моя квартал например мога да изброя десетина отдавна грохнали лади и трабанти.
Санкциите за зарязан автомобил са от 150 до 500 лв. за физическите лица и от 1500 до 5000 лв. за юридическите, но глобите са рядкост. Ако собствениците на неподвижни антики бъдат глобени, така в общинската хазна ще влязат свежи средства, а новите места за паркиране в града ще набъбнат с 50-100 хиляди, колкото е приблизително броят на трошките.
За съжаление проблемите на София са много повече. Над 100 000 души в едни от най-престижните квартали на столицата, в подножието на Витоша, все още живеят без канализация. А необезопасените реки и лошата канализационна система в целия град представляват реална опасност при по-проливни дъждове столицата ни да бъде застигната от водния ад, залял наскоро Истанбул. Самите турци си признаха, че пороите не биха предизвикали такава трагедия, ако бяха помислили навреме за инфраструктурата си. Не е зле да се поучим превантивно от драмата в Истанбул и постепенно ВиК системата на столицата да се превърне в приоритет.
Въпреки че в София отскоро се строят нови детски градини, все още родителите побеляват два пъти годишно, когато трябва да запишат децата си в забавачница. Защото няма места. За сметка на това бензиностанциите и бизнес центровете безскрупулно „превзеха“ зелените площи, с които преди време градът толкова се гордееше.
130 години като столица не са малко. София има с какво да се гордее. Столицата ни обаче ще стане истински европейски град, когато и столичните, и държавните управници започнат да мислят за проблемите много преди те да са се случили.