Томас Фридман
New York Times

Applied Materials е една от най-важните американски компании, за която вероятно никога не сте чували. Тя произвежда машините, които правят микрочиповете в компютъра ви. Бизнесът с чипове обаче е нестабилен, така че през 2004 г. главният изпълнителен директор на Applied Materials Майк Сплинтър реши да прибави нова бизнес линия, за да се възползва от възможностите на нанотехнологиите в компанията – онези, които произвеждат машините, конструиращи соларни панели. Преди няколко дни Сплинтър ме разходи из силициевите лаборатории на компанията, като за кулминация посетихме и „командния център“, където Applied поддържа връзка в реално време по целия свят с всичките 14 завода за соларни панели, които е построила по света през последните две години. Разсмях се, защото, ако се бях разплакал, щеше да е доста смущаващо.

Нито една от тях не е в Америка

Да видим: пет са в Германия, четири в Китай, една в Испания, една в Индия, една в Италия, една в Тайван, а има една дори в Абу Даби. Предложих ново мото за соларния бизнес на компанията Applied Materials: „Изобретяваме тук, продаваме там.“
Причината всички тези страни да изграждат индустрии за соларни панели днес е, че повечето от техните правителства са поставили три прерогатива за развитие на индустрията за възобновяема енергия: 1) всяка компания или собственик на жилище може да генерира слънчева енергия; 2) ако решат да го правят, енергийният генератор трябва да ги свързва с мрежата; 3) генераторът трябва да купува енергията за предвидим период от време и на цена, която е определено изгодна за семейството или компанията, монтиращи панелите на покривите си.
Сигурността на контрола, цената и връзката са нещата, които Германия налага, и това обяснява защо към момента Германия генерира почти половината от слънчевата енергия в света и като вторичен резултат се превръща в световен център на соларни проучвания, техника, производство и инсталации. Със своите над 50 000 нови работни места индустрията на възобновяемата енергия в Германия в момента е втората по големина след автоиндустрията на страната. Едно от нещата, които никога не са съществували в Америка (предвид накъсаните субсидии за соларни технологии, които ту тръгват, ту спират), е сигурност на цената, връзката и регулацията на национална база.
Ето защо, макар потребителското търсене на слънчева енергия да се е увеличило значително и в Америка, то не е достатъчно, за да построи някой нов завод на Applied Materials (най-големия производител на соларно оборудване в света). Така че точно сега нашите федерални и държавни субсидии за инсталиране на соларни системи в голяма степен плащат за стойността на вноса на соларни панели, произведени в Китай, от китайски работници, използващи високотехнологично оборудване за производство, изобретено в Америка.

Приятен ден!

„Около 95% от соларния ни бизнес е извън САЩ, казва Сплинтър. Най-големият ни клиент е компания, базирана в Орегон, която обаче е германска собственост. Продаваме им оборудване.“
Ако сте чели някои от днешните антиекокоментари, значи сте забелязали множеството подигравателни намеци към „зелените професии“. Фразата обикновено се поставя в кавички, като че ли е някакъв вид либерална фантазия или тайнствена програма за разпределяне на социални блага (все едно каменните въглища, нефтът и ядрената енергия не получават всички видове субсидии). Пълни глупости. През 2008 г. повече силиций е бил използван по целия свят за производството на соларни панели, отколкото за микрочипове, пояснява Сплинтър.
„Свидетели сме на индустриализацията на соларния бизнес, добавя той. През последните 12 месеца именно той ни е донесъл приходи от $1,3 млрд. Трудно е да изградиш бизнес на стойност милиарди долари.“
Applied продава заводите си за соларни панели за по $200 млн. Соларните панели могат да се произвеждат от много различни полупроводници, включително тънка жичка, покрита върху стъкло с нанотехнологии, както и от кристален силиций. В Applied, за да се произведат тези сложни машини, са необходими най-добрите и най-високоплатени американци – онези квалифицирани професионалисти, които могат да работят в сферата, където се пресичат химията, физиката и нанотехнологиите.
Ако разработим соларната индустрия в Америка, при това от най-висока класа, ще трябва да предложим такава сигурност, каквато и Германия предлага; или да наложим национални изисквания генераторите ни да събират слънчева енергия, както е в Китай; или правителството да изгради огромни соларни ферми, както построи и язовир „Хувър“, и да продава електричеството от тях.

Дори и Китай се осъзна

Добре, значи не вярвате, че глобалното затопляне е реалност. Аз вярвам, но нека допуснем, че не е. Ето какво обаче е неоспоримо: светът е на път да се увеличи с още 2,5 млрд. души до 2050 г., а много от тях ще се стремят да водят американски начин на живот, който включва и много енергия. В един такъв свят възобновяемата енергия (при която променливата цена на горивото, слънцето или вятъра е равна на нула) ще се търси много.
В момента дори Китай разбира това. Той вече не вярва, че може да достигне просперитет чрез замърсяване на околната среда, защото ще се задуши до смърт. Това е най-важната промяна в света през последните 18 месеца. Китай реши, че чистите технологии ще са следващата голяма глобална индустрия, и в момента създава широк местен пазар за слънчевата и вятърна енергия, който ще й даде огромна платформа за износ.
През октомври Applied ще открие най-големия в света център за соларни проучвания – в Сиан, Китай. Трябва да отидем там, където са клиентите ни. Така че, ако ви харесва да внасяме петрол от Саудитска Арабия, вносът на соларни панели от Китай ще ви хареса още повече.