С инструкцията на здравния министър Гайдарски, за която вчера в. „Класа“ писа, бързо лъснаха намеренията му. А те са да се приватизират всички болници, след като бъдат доведени на ръба на фалита. И отвъд ръба на бунта. Когато им намалят заплатите, здравните работници ще се вдигнат на стачка. Тогава единственото „разумно решение“ ще е болниците да бъдат продадени за жълти стотинки. Това е плитък сценарий, който обаче ще бъде изигран по най-драматичния начин, докато истинското действие ще върви зад кулисите. А след драмата ще настъпи трагедията. Министърът социалист, който иначе е добър бизнесмен, „ще преизпълни“ дори собствената си здравна стратегия. А в нея пише, че до края на мандата си това управление ще приватизира болниците и ДКЦ-тата, но без областните и университетските. Явно последните вече също са на тезгяха, след като наредбата атакува и тях. Но няма на света държава без поне минимални здравни грижи за най-бедната част от населението. Както няма държава със специално институционализирана здравна каса, която да е изцяло подчинена на здравното министерство. България ще е първата. Което ще рече, че не ни управлява разумът, а лакомията на министрите. Защо ли урокът от 1997 г. не е усвоен за тройка? Защото тогава нито един министър не понесе някаква отговорност. Днешните министри явно живеят с илюзията, че винаги ще е така...