Стоян Александров, председател на Надзорния съвет на Д Банк

Свалянето на лихвите по кредити и депозити е неизбежно, защото банките няма как да издържат финансово. Няма как скъпият финансов ресурс да се пласира много добре и това неизбежно рефлектира върху печалбите на банките. Както вече се наблюдава, много кредитни институции отчетоха рязко спадане на печалбите от около 30-40 на сто през м.г. Това е едната страна, а втората е, че банките-майки имат кредитен ресурс и ще е много добре, ако дилърите успеят да наместят този скъп ресурс в България. Но на практика лихвите продължават да растат. Пускат се слухове, но нищо не се прави в реалност.
Според мен проблемът се преекспонира доста от управляващите и е по-скоро много шум за нищо. Това е част от стратегията на банките, защото рекламата струва много по-скъпо. Казва се, че става нещо, а на практика – няма нищо. Някои упрекнаха Иван Искров, че не предприема нищо за сваляне на лихвите, но от един човек в БНБ нищо не зависи. Според мен дори банките, които обявяват сваляне на лихвите, използват момента за реклама, защото ако отидете да поискате кредит, ще видите, че не финансират проекти. Обявяват, че уж са си развързали кесиите, но продължават да търсят „под вола теле“ и много рядко отпускат пари. Оказва се, че моментът е много подходящ за реклама и по-скоро се пускат слухове, отколкото реално да се свалят лихви.
Дано кризата не продължи дълго, защото ситуацията е трудна както за потребителите, така и за банките. Може би ще стоим „закотвени“ в нея малко повече от европейските и американската икономика. Не е важно обаче колко дълбока е кризата, а каква е нейната продължителност. Според мен ефектът на позитивните нотки е малко пресилен и все още в Америка всеки ден поставят някоя и друга банка под надзор. Ако зад Океана продължи втора вълна на банкова криза, няма да е никак лесно и тук. Някои сектори на икономиката, в които се вливат милиарди, както е в автомобилната индустрия, вече показват оживление, но тава нищо не значи.