Питър Тори, посланик в Германия от 2003 до 2007 г.
The Times

Великобритания се нуждае от силна Германия, която да помогне за излизането ни от рецесията. На 27 септември трябва да открием дали ще имаме такава Германия, която е способна на подобен мощен ръст. Сигурно е, че Ангела Меркел ще бъде преизбрана за канцлер. Единственият истински въпрос е дали Германия ще получи правителство, подготвено за залп от активизиращи реформи, или дали ще е пак същото – дали тя ще управлява с привържениците на свободния пазар от Партията на свободните демократи (СвДП), или още веднъж със Социалдемократическата партия (ГСДП).
Избирането на Меркел през 2005 г. замени опортюниста и все по-антагонистичен Герхард Шрьодер с един здравомислещ прагматик с човешки маниер. И тя като Шрьодер обича по чаша вино. Но за разлика от него я смятат за спокойна и точна - каквото виждате, това получавате. Не трябва нищо повече, за да разберем защо тя е толкова по-популярна в Германия, отколкото Гордън Браун във Великобритания.

За конкурентна и либерална Европа

Във външната политика тя се застъпва за по-тесни връзки със САЩ, по-предпазливи отношения с Русия и конкурентна, либерална и насочена навън Европа. Антипатията й към Никола Саркози е една от причините защо предишният френско-германски мотор даде път на по-конкурентна връзка с Обединеното кралство. Тя ни е добър партньор. С когото и да управлява след изборите, външната политика няма да се промени значително. Ключовият въпрос е какво ще се случи с икономиката.
За пръв път срещнах Меркел през 2003 г. Тя ми каза, че освен ако Германия не действа решително по отношение на реформите, икономическото й превъзходство може да отслабне. Германия, а не Великобритания, беше болникът на Европа тогава. Никакъв ръст, над пет милиона безработни и доход на човек от населението, който беше двойно по-голям от този на Обединеното кралство, падна до 10% по-малко от този на Острова. Тя искаше да либерализира пазара на работна ръка, да намали данъците, да направи основен ремонт на пенсионната и здравната система, както и да отслаби свръхмощните професионални съюзи.
Меркел направи грешката да заяви ясно повечето от тези неща в предизборната си кампания от 2005 г. Това уплаши гласоподавателите. Както ми каза Хелмут Кол тогава: “Не се печелят избори, като се излагат на показ инструментите за мъчение.” Тъй като не можа да направи правителство със СвДП, тя беше принудена на партньорство с ГСДП. В резултат на това дневният ред за реформи беше отложен в режим на изчакване през последните четири години. Изборите ще решат дали може да бъде активиран отново.
Няма да е лесно. Миналия месец списание „Форбс“ за четвърти път обяви Меркел за най-влиятелната жена в света. Но не е. Следвоенната конституция цели никой канцлер да няма прекалено много власт. Меркел не е Маги Тачър и християндемократите й не са Консервативната партия. Те са по-скоро социалдемократическа партия за чиновниците. Ако бъде преизбрана заедно със СвДП, тя ще срещне опозиция от лявото крило на партията си. И за да се усложни още повече животът й, тя изгуби мнозинството си в горната камара (Бундесрата) по време на регионалните избори миналата седмица.
Предвид травмата от 2005 г. този път Меркел не говори за реформи. Но необходимостта от реформа не е изчезнала. Досега Германия може и да се е справила по-добре с рецесията от очакваното. Но въпреки това пак има най-младите пенсионери, най-възрастните студенти, най-кратката работна седмица, най-дългите почивни дни, една данъчна система с византийска сложност, свръхрегулация, разходи за труд, различни от работната заплата в размер на над 40%, и почасови надници, много по-високи от тези в десетте най-нови страни - членки на ЕС. Нищо чудно, че работните места се изнасят от Германия. Германските служители са сред най-продуктивните в света. При такива пречки им се налага да бъдат такива.

Надеждите са в износа

Германската икономика също така е прекалено зависима от износа. Тъй като рецесията принуди Великобритания и Америка да съкратят дефицитите си, търсенето на германския износ ще падне. Местното търсене трябва да се увеличи.
Не са много германците, в това число най-вече Меркел, които са съгласни с това. Те считат статута на страната като най-големия износител в света за знак за сила. Меркел, изглежда, е решила да изтърпи кризата в очакване износът да се върне към предишните си нива, като в същото време раздава безразборно помощ на компании, например в автомобилостроенето. Сривът на германските банки, износът и ръстът в началото на тази година подсказват, че подобна политика е нереалистична.
Въпреки това кризата не е поразила обикновения германец. Безработицата досега не се е увеличила значително благодарение отчасти на правителствения стимул и натиск върху компаниите да задържат служителите на непълен работен ден, вместо да ги освобождават. Щедрите обезщетения за безработни в Германия са защитили останалите без работа. Разрушаването на индивидуалното благосъстояние не е така подчертано, както в Обединеното кралство. По традиция германците избягват да инвестират във фондовата борса и са по-склонни да живеят под наем, вместо да си купуват собствени жилища. Това е в полза на Меркел. Смята се, че тя е превела Германия през рецесията в сравнително добра форма, както показва рейтингът й на персонално одобрение в размер на над 60%.
Текущите проучвания предполагат, че християндемократите ще получат достатъчно гласове със СвДП, за да сформират правителство. Ако не стане така, Меркел ще управлява отново с ГСДП – не е формулата за реформа, но малко вероятно е да влоши ситуацията повече. Ужасяващ сценарий би било коалиция между ГСДП, Зелените и новата Лява партия. Последната е смесица от умопобърканите левичари в старата Западна Германия и бившите комунисти на бившата ГДР. За щастие въпреки успеха си на скорошните регионални избори те няма да са част от коалиция на национално ниво заради антагонизма между лидерството на ГСДП и новите леви.
Великобритания се нуждае от силна и жизнена германска икономика. Германия е вторият ни най-важен експортен пазар и над 350 000 работни места у нас зависят от германски инвестиции. Ето защо трябва да се надяваме да се появи правителство на Меркел със свободните демократи по-късно този месец.