Bloomberg

На хората, определящи икономическата политика на нациите от Г-20, които ще се срещнат тази седмица в Лондон, им се струва, че желанието им да предотвратят една следваща финансова криза може да бъде застрашено от успешното отблъскване на удара на настоящата.
Фондовите борси се съживяват, като индексът MSCI World Index на 23 развити нации напредва с 59% от 9 март, когато достигна най-ниските си нива от 1995 г. насам. Признаци на икономическо възстановяване се появяват и в страни като САЩ и Обединеното кралство след най-тежката криза от Втората световна война насам.
Оживлението отслабва политическия натиск за въвеждането на по-строга регулация в компаниите за финансови услуги. Макар че това може да помогне на печалбите на нюйоркската Citigroup Inc., която е третата най-голяма американска банка, и на Barclays Plc, втория най-голям британски кредитор, то може и да остави глобалната икономика уязвима откъм нов цикъл на създаване на балон и спукването му.
„Налице е възстановяване, така че справянето с истинските проблеми ще бъде по-трудно“, коментира Рагхурам Раджан, бивш главен икономист на Международния валутен фонд, сега професор в Чикагския университет. „Рискуваме просто да обикаляме безцелно до следващата криза.“
Американският финансов министър Тимъти Гайтнър, гуверньорът на Bank of England Мервин Кинг и други финансови министри от Г-20 ще се срещнат на 4 и 5 септември, за да се подготвят за срещата на високо равнище на лидерите в Питсбърг три седмици по-късно. Те ще се съберат пет месеца след като техните правителства обвиниха „грандиозните пропуски“ в надзора, че са една от „фундаменталните причини“ за световния кредитен крънч и обещаха да „засилят финансовата регулация, за да изградят отново доверието“.

Глобален ръст

Този порив сега е застрашен заради отслабването на кризата. Плановете на МВФ са да повиши прогнозата си за глобалния ръст до „малко под“ 3% за 2010 г. от своята юлска прогноза в размер на 2,5%, съобщи в сряда шефът на европейския отдел към поделението за проучвания на кредиторите към фонда Йорг Декресин. Банките си възвръщат отново лобистката мощ, а други политически цели като здравната реформа в САЩ отнемат вниманието на законодателите. Международните различия, включително и по отношение на това как да се ограничат бонусите, също подкопават обединения фронт на Г-20.
Банкерите от централните банки вече притискат правителствата да не забавят хода. „Би било катастрофално, ако се пренебрегнат всички уроци от настоящата криза по отношение на регулацията“, заяви президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише по време на симпозиум в Джаксън Хол, щата Уайоминг, на 21 август.
„Има още много да се прави“, каза пред присъстващите същия ден гуверньорът на Bank of Israel Стенли Фишър. Бившият вицепредседател на Citigroup допусна, че може да се наложи световната банкова система да премине през „радикално реструктуриране“, най-вероятно чрез налагането на ограничения за големината на отделните финансови компании.
„Онова, което ме тревожи много, е, че възстановяването ще се случи и политическата воля за действителна поправка на системата ще изчезне“, коментира Стивън Сечети, директор на валутния и икономически отдел в Банката за международни плащания (БМП) със седалище в Базел, Швейцария, която се явява централна банка на централните банки.
Вчера Гайтнър изрази пред репортери във Вашингтон убеждението, че САЩ и други по-големи държави в крайна сметка ще въведат „по-ефективни ограничения“ на прекомерното поемане на рискове от финансовите институции. Той каза също, че Г-20 ще обсъди в Лондон рамката на ново споразумение за капиталовите изисквания. Политиците би трябвало да могат да възприемат подобни стандарти сами, без това да изисква действия от страна на законодателната власт в отделните страни.

Регулаторна безизходица

Банките може да се окажат печелившата страна от безизходното положение по въпросите за регулацията, защото приходите им ще бъдат пощадени, поясни Саймън Джонсън, бивш главен икономист в МВФ, който понастоящем е високопоставен член на Института по световна икономика „Питерсън“.
Освен ако не се предприемат мерки за намаляване на сложността и ливъриджа на финансовите пазари, „ще повторим онова, което се случи през последните няколко години“, заяви Ричард Букстейбър, бивш търговец в нюйоркската Morgan Stanley – най-голямата американска банка по активи.
През 2007 г. той предупреди, че рисковете на пазарите излизат от контрол. Оттогава насам банки, брокери и застрахователи са натрупали над $1,6 трилиона отписани вземания и загуби от кредити, показват данни на Bloomberg, а световната икономика е навлязла в рецесия.
От друга страна, тази седмица акциите по целия свят се сриваха заради опасения, че оживяването им е изпреварило перспективите за печалби и икономически ръст. Американските акции са паднали с една четвърт вчера – най-дългият период на загуба за индекса Standard & Poor’s 500 от май насам, след като доклади за безработицата и поръчките в заводите събудиха притеснения относно възстановяването.
В САЩ плановете на Обама срещат съпротива от страна на законодателите, от банковата индустрия и отвъд океана.
Председателят на Федералния резерв Бен Бернанке, директорът на Федералната корпорация за застраховане на влоговете на САЩ (FDIC) Шийла Беър и други регулатори не пожелаха да се откажат от властта си за защита на потребителите, което трябваше да се случи според плана на администрацията за основаването на нова агенция за следене на финансовите продукти. Банките също така се противопоставиха на новия регулатор с твърдението, че той ще прибави още един слой към разходите им за дейност и ще повиши разходите по заеми за клиенти и компании.
Възможно е също да отнеме повече от година на Европейския съюз, за да уеднакви пазарната регулация в 27-те си страни членки. Макар и още през юни лидерите да се съгласиха да засилят надзора над банките, изпълнителната власт на ЕС сега трябва да състави закони, които след това да се гласуват от Европейския парламент и отделните правителства.