Валери Найденов Едно от най-любопитните явления на тези избори се случи в Ардино. Ако не бяха екскурзиантите от Турция, сега там кмет щеше да бъде Мехмед Дикме, бивш виден политик от ДПС, който се изправи срещу местната структура на своята партия. Дикме загуби само с 300 - 400 гласа, при положение че организираните екскурзианти бяха над 4000. Има и очевидно улики, че избирателните списъци са раздути двойно. Едно е ясно – изборът на етническите турци, които живеят постоянно в Ардино, не е човекът на ДПС, а именно Дикме. Това е нагледна демонстрация какво ще се случи в българската политика, ако започнем да избираме депутатите така, както избираме кметовете – с мажоритарен вот, на два тура. Още при първите избори Доган ще загуби своята абсолютна власт в смесените райони, а ДПС или ще се трансформира по посока на модерна електорална партия, или ще се свие до неузнаваемост. Защото дори в чисто турска община срещу един турчин ще се изправи друг турчин. И ще спечели този, който е най-близък до интересите на хората, включително и на българското малцинство там. Основната причина за аномалията, която дава толкова много власт на ДПС, е именно пропорционалната избирателна система. На практика цялата държава е един и същ избирателен район. Само че в смесените общини винаги има два пъти по-висока активност, ДПС получава два пъти повече представителство в национален мащаб. Решението е очевидно. При мажоритарната система страната е разделена на 240 едномандатни района и ДПС не може да получи повече от своите общини. Вместо 12, 18, 20 на сто – нормалното и естествено 6-8 на сто от депутатите. Но тъй като и в своите общини апаратът на Доган ще срещне съпротива като в Ардино, самата идея за етническа апаратна партия ще се срине. Вместо това очевидно решение провалените клики, които наричат себе си български партии, отново предложиха гласуването да стане задължително. Пак старото листово безобразие, но вече насила. Безсрамието им няма край. Но нека се молят Богу да не им даде това, което искат. Защото резултатът ще бъде плачевен за самите тях. Едно е ясно – българският избирател винаги обръща гръб на тези, които са го излъгали. И е готов да подкрепи тези, които му обещаят истинска демокрация.