Пол Кругман, носител на Нобелова награда за икономика през 2008 г., The New York Times

Американският дебат за създаването на държавна програма за здравно осигуряване е поразителен в много отношения. Може би най-потискащият аспект за американските реформатори е влиянието, което си спечелиха противниците на по-големия избор в здравеопазването (най-малкото в Конгреса, ако не сред по-широката американска общественост), като просто повтаряха, че предлаганият вариант ще се ограничи единствено до правителствена програма.
Очевидно във Вашингтон все още господства рейгънизмът – идеология, според която държавната намеса задължително е нещо пагубно и винаги е за предпочитане частният сектор да бъде оставен да прави каквото си иска.
Сигурно съм твърде наивен, но наистина се надявах, че провалът на гореспоменатата доктрина в практиката ще доведе и до нейната логична гибел.

Рейгъномиката е отживелица

Тя обаче се оказа зомби. Въпреки че би трябвало вече да е мъртва, тя продължава да изниква от най-различни и неочаквани места.
Нека поговорим малко за това защо идеите на Роналд Рейгън отдавна са отживели времето си.
Първо, още преди настоящата финансова и икономическа криза рейгъномиката не оправда очакванията ни. Помните ли как по-ниските данъци за високите доходи и дерегулацията, която освободи „магията на пазара“, трябваше да доведат до много по-високи приходи за всички американски граждани? Ами, не стана точно така.
Без съмнение богати американци бяха значително облагодетелствани – реалните доходи на най-заможния 0,01% от американското население скочиха седемкратно в периода между 1980-а и 2007 г. Доходите на средностатистическото американско семейство обаче се покачиха с едва 22%, което е по-малко от една трета от растежа им за предходните 27 години.
Освен това повечето от покачването, на което се радваха обикновените американци, бе при управлението на Бил Клинтън. Джордж Уокър Буш, който бе и първият последовател на рейгъномиката в Белия дом, подкрепян от републиканско мнозинство в Конгреса, ръководи и първата администрация след тази на Хърбърт Хувър, в която типичното американско семейство не отчете значимо покачване на доходите си.
Да не забравяме и малката подробност, че Съединените щати са затънали в най-тежката си рецесия от 30-те години насам.

Разумните правила на Новия курс

Можем да говорим много за финансовото бедствие от последните две години, но кратката версия все пак е следната: политиците, попаднали в плена на Рейгъновата идеология, премахнаха разумните правила на Новия курс, които успешно предотвратяваха банковите кризи в продължение на половин век въз основа на убеждението, че финансовите пазари могат сами да се грижат за себе си. В резултат финансовата система стана твърде уязвима за криза от типа на Голямата депресия. И ураганът не закъсня.
„Винаги сме знаели, че непредпазливият егоизъм е признак на нисък морал. Сега вече знаем, че е вреден и за икономиката“, заяви Франклин Делано Рузвелт през 1937 г. Миналата година ни се наложи да си припомним този позабравен урок.
Или пък не? Най-невероятното нещо около настоящата политическа сцена е до каква степен нещата са си останали непроменени.
Дебатът около държавния вариант за покритие на здравните услуги, за който вече споменах, е потискащ в своята очебийна нелепост. Противниците на въпросната мярка (не само от редиците на Републиканската партия, но и от тези на Демократическата, като например сенаторите Кент Конрад и Бен Нелсън) не представиха особено ясни доводи в защита на своята позиция. Нелсън злокобно предупреди, че ако този вариант все пак бъде въведен, американските граждани ще го предпочетат пред частното здравно осигуряване. Очевидно само по себе си това развитие би било нещо много лошо, а не просто логично следствие от по-добрите условия на държавния план в сравнение с предложенията, които са предоставили частните застрахователи.
Подобна е картината и по други ключови въпроси. Опитите да се засили банковата регулация губят сила, а противниците на реформата заявяват, че по-строгите правила ще доведат до по-малко финансови иновации. И това само месеци след като чудесата на нововъведенията докараха американската финансова система до ръба на чудовищна катастрофа, избегната единствено благодарение на огромните оздравителни инжекции с държавни финансови средства.

Много, много пари

Но защо все пак не умират тези зомби идеи?
Част от отговора е: защото зад тях се крият много, много пари. „Трудно е да накарате човек да осъзнае нещо и да действа, когато заплатата му (или даренията за кампанията му) зависят от това да си затвори очите пред истината“, казва Ъптън Синклер. И добавя: „Огромно количество пари от застрахователната индустрия се насочваха към отделни демократи обструкционисти, като например Нелсън и сенатора Макс Баукус, чиито възражения и опити за преговори се превърнаха в решаваща пречка пред законодателството.“
Част от вината обаче носи и самият президент Барак Обама, който възхваляваше Рейгън при първичните избори на Демократическата партия, но не се възползва от предоставената му трибуна, за да атакува фундаментализма, според чиито идеи държавната намеса е нещо лошо. Виждам известна ирония в този факт, тъй като ефективността на Рейгън до голяма степен се дължи на факта, че той се опита да промени не само данъчния кодекс на Америка, но и логиката на мисленето й.
Не знам как ще се развие сегашната ситуация. Трудно е обаче да избягаме от усещането, че се пропуска една твърде важна и спешна възможност, че се намираме в повратен момент, но не сме в състояние да вземем завоя.