Гретхен Моргенсон
NY Times

Финансовите акции скочиха над два пъти от дъното си през март 2009 г. Есента приближава с бързи крачки (а тя обикновено е доста труден сезон за пазарите), така че времето е доста добро за проверка на реалностите в банковия сектор. Целта? Да разберем дали фундаментите в индустрията подкрепят знаменателния шеметен скок на банковите акции.

Авансово калкулиране

Да сме наясно - фондовите борси и опитните инвеститори често се опитват да калкулират възстановяването доста преди то да е станало видимо в реалните данни. В същото време „едно покачване, основано на успокоението“, съпътстващо факта, че икономиката ни изглежда избегна повторение на Голямата депресия, няма да има същата жизненост, както ако бе базирано на солидни оздравителни операции. Така че разбирането на онова, което е отразено във финансовите отчети на банките, си струва усилията.
В този контекст Кристофър Уейлън, управляващ директор на компанията за проучвания Institutional Risk Analytics, е анализирал финансовите данни от второто тримесечие, които близо 7000 банки предоставиха на Федералната корпорация за застраховане на депозити (FDIC). Анализирани са данните от 90% от институциите, които държат федерално застраховани депозити, от които обаче са изключени резултатите на 19 от банките гиганти, опериращи на паричните пазари, като Citigroup, Bank of America и Wells Fargo. Те са предали на FDIC отчетите си малко по-късно.
Дори в отсъствието на големите акули анализът хвърля добра светлина върху здравето на регионалните и общинските банки, а освен това прави сравнително цялостна оценка на перспективите пред индустрията.
За съжаление тази оценка показва също, че броят на финансово здравите банки намалява и че редиците на болнавите институции все повече се разширяват. В действителност Уейлън казва, че данните, до които е получил достъп, говорят за наличие на доста по-сериозен стрес в банковата индустрия през второто тримесечие на 2009 г., отколкото в непосредствено предхождащите го периоди.
Например Institutional Risk Analytics дава на 4234 банки рейтинг А+ или А (показател за финансовото им здраве) към 30 юни 2009 г. Това е спад с 21% от края на март и с 25% спрямо края на 2008 г. Междувременно 1882 банки са с намалена оценка към 30 юни, което е с 16,5% повече спрямо резултатите от края на март. Броят на понижените оценки е отбелязал известно намаление спрямо първото тримесечие.
Това движение надолу е знак, че все повече банки усещат въздействието на трудните икономически условия независимо от бизнес модела си, казва Уейлън. С други думи, дори отлично ръководените банки се натъкват на сериозни проблеми при опитите си да избегнат ефекта от забавената икономика и високата безработица.
Въз основа на предварителния анализ на отделните отчети на банките Уейлън твърди, че все повече банки са пострадали от загуби или обезценки на активи в резултат на все по-големия стрес в индустрията. Според него данните разколебават допусканията, на които правителството заложи по-рано тази година, когато реши да подложи основните банки на стрес тестове.
Накратко, тестовете може и да не са били достатъчно трудни.
„Стрес тестовете показаха, че по време на двегодишния цикъл големите банки трябва да имат достатъчно капитал плюс стабилни постъпления, за да успеят да оцелеят при загуба от около 9% - коментира Уейлън. - Онова, което виждаме обаче в момента като ниво на стрес в индустрията, ни показва, че този момент май вече е дошъл, но все още не сме стигнали до върха на цикъла.“
Правителствените стрес тестове предполагаха още, че през третото тримесечие ще бъде регистрирано леко подобрение. Нещо, което Уейлън не изключва съвсем. Но всяко едно намаляване на загубите през това тримесечие може да е краткотрайно. „Третото тримесечие може да регистрира известен ентусиазъм заради по-ниските загуби - казва Уейлън - но ако икономиката не започне да оздравява със стабилен темп, четвъртото тримесечие на 2009-а и първото на 2010 г. ще регистрират поредни крачки назад.“
Добрата новина е, че някои банки все пак са набрали капитал в последните няколко месеца на инвеститорски оптимизъм. Но много институции все още имат сериозни оперативни проблеми. В допълнение на загубите по заемите и спадналите оздравителни проценти на активите, от които се опитват да се освободят, банките отбелязват сериозен ръст на разходите (тъй като плащат за поемането на имоти, които генерират изключително ниска или нулева печалба). Всички тези фактори значително съкращават постъпленията, от които банките отчаяно се нуждаят, за да закрепят опустошените си финансови позиции.
Заради загубата на печалбите си банките не могат да заделят достатъчно за попълване на резервите срещу бъдещи загуби по заемите. „В лоши периоди - обяснява Уейлън - банките обикновено заделят два пъти повече, отколкото отписват, но в момента доста от тях са намалили съотношението до 1:1.“

Измъкване от блатото

По-късно през годината, прогнозира Уейлън, банките, които са останали на крака, свили са се и са се справили без особени сътресения с проблемите си, ще започнат да се измъкват от блатото.
„Голям процент от населението обаче ще затъва все повече в проблеми към края на годината“, добавя той.
Разбира се, инвеститорите във финансовите компании си извоюваха известен отдих след дългото надбягване със загубите. Последното покачване на пазарите бе струя свеж въздух към ранените им фондови портфейли. Още не знаем дали банковата индустрия се е отдалечила от заплахата. Много години ни трябваха, за да надуем гигантския дългов балон, който се спука през 2007 г. Процесът на освобождаване от заемните средства, който едва ли много хора намират за особено забавен, също ще отнеме дълго време.